Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подхранвам чесънa с това през май: Днес споделям с вас тази рецепта и ви я препоръчвам
  • Новини

Подхранвам чесънa с това през май: Днес споделям с вас тази рецепта и ви я препоръчвам

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
chessgasnfnasndasd.png

Много често опитните градинари прилагат азотсъдържащи торове през пролетта. С тези действия те се опитват да получат големи глави чесън. Ето как трябва да го наторите в края на пролетта, за да получите този резултат.

През този период често се използва карбамид. 1,5 супени лъжици прах се разреждат в кофа с вода.

Но за първи път е по-добре да подхраните чесъна със следния разтвор – разредете няколко супени лъжици амониев нитрат в кофа с вода.

В този разтвор се съдържа и азот – разредете три супени лъжици 10% амоняк в кофа с вода.

С тези торове можете да торите не само чесъна, но и лука върху влажна почва.

Опитайте и ще получите големи глави чесън!

Отглеждането на добра и качествена реколта от чесън е възможно само при навременни грижи и правилно подхранване. В този период зимният чесън се нуждае от достатъчно влага и хранителни елементи. Често се наблюдава пожълтяване на долните листа или върховете на листата, което е признак за недостиг на азот в почвата. Този елемент се отмива бързо, но е много необходим на растенията в периодите на активен растеж.

Разновидности на подхранването

Чесънът е култура, която може да се подхранва кореново или листно. При кореновото подхранване луковиците получават хранителните елементи директно от почвата, а при листното разтворът се разпръсква непосредствено върху надземните части на растенията и използването му е наложително при необходимост от бързо насищане с хранителни вещества.

Първо пролетно подхранване на зимния чесън

Това подхранване е едно от най-важните и за него може да се използва всеки вид тор, който съдържа азот. Най-добре е да се използва карбамид, който се усвоява по-бавно и няма загуби от отмиване (1 супена лъжица се разтваря в 10 л вода). Полива се с 2-3 литра на квадратен метър.

За това подхранване може да се използват оборски или птичи тор, но не са подходящи при продължително съхраняване на луковиците, защото скилидките не са достатъчно плътни и се развалят бързо. При използването на птичи тор и предозиране е възможно изгаряне на листата.

От по-големи количества азот зелената част расте бързо, но се забавя развитието на луковиците.

Второ пролетно подхранване

Две седмици след първото подхранване на чесъна следва да се направи второ. За него се използва разтворим комплексен тор (NPK) с по-ниско съдържание на азот. Необходимата доза са 2 супени лъжици на 10 литра вода, а за 1 квадратен метър се използват 3 литра. При дефицит на калий може да се използва калиев сулфат – 10-20 грама на 10 литра вода.

При недостиг на магнезий (подобрява фотосинтезата), калций (повишава устойчивостта на растенията на болести) и сяра (увеличава големината на луковиците, подобрява вкусовите качества) е желателно да се внасят чрез листно торене. Пазарът разполага с разнообразие от листни торове.

Чесънът е култура, която обича подхранването с дървесна пепел – поръсва се в междуредията и се окопава. Това е добре да се направи 2-3 пъти по време на вегетацията.

За да се избегне пожълтяване на листата на по-късни етапи от развитието, чесънът се нуждае от постоянно поливане и окопаване.

Материалът Подхранвам чесънa с това през май: Днес споделям с вас тази рецепта и ви я препоръчвам е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Continue Reading

Previous: Бащата искал да покаже на сина си урок, но се случило обратното
Next: Баща ми ни напусна, когато бях малък: Години по-късно получих обаждане от непознат номер

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.