Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подхранвам чесънa с това през май: Днес споделям с вас тази рецепта и ви я препоръчвам
  • Новини

Подхранвам чесънa с това през май: Днес споделям с вас тази рецепта и ви я препоръчвам

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
chessgasnfnasndasd.png

Много често опитните градинари прилагат азотсъдържащи торове през пролетта. С тези действия те се опитват да получат големи глави чесън. Ето как трябва да го наторите в края на пролетта, за да получите този резултат.

През този период често се използва карбамид. 1,5 супени лъжици прах се разреждат в кофа с вода.

Но за първи път е по-добре да подхраните чесъна със следния разтвор – разредете няколко супени лъжици амониев нитрат в кофа с вода.

В този разтвор се съдържа и азот – разредете три супени лъжици 10% амоняк в кофа с вода.

С тези торове можете да торите не само чесъна, но и лука върху влажна почва.

Опитайте и ще получите големи глави чесън!

Отглеждането на добра и качествена реколта от чесън е възможно само при навременни грижи и правилно подхранване. В този период зимният чесън се нуждае от достатъчно влага и хранителни елементи. Често се наблюдава пожълтяване на долните листа или върховете на листата, което е признак за недостиг на азот в почвата. Този елемент се отмива бързо, но е много необходим на растенията в периодите на активен растеж.

Разновидности на подхранването

Чесънът е култура, която може да се подхранва кореново или листно. При кореновото подхранване луковиците получават хранителните елементи директно от почвата, а при листното разтворът се разпръсква непосредствено върху надземните части на растенията и използването му е наложително при необходимост от бързо насищане с хранителни вещества.

Първо пролетно подхранване на зимния чесън

Това подхранване е едно от най-важните и за него може да се използва всеки вид тор, който съдържа азот. Най-добре е да се използва карбамид, който се усвоява по-бавно и няма загуби от отмиване (1 супена лъжица се разтваря в 10 л вода). Полива се с 2-3 литра на квадратен метър.

За това подхранване може да се използват оборски или птичи тор, но не са подходящи при продължително съхраняване на луковиците, защото скилидките не са достатъчно плътни и се развалят бързо. При използването на птичи тор и предозиране е възможно изгаряне на листата.

От по-големи количества азот зелената част расте бързо, но се забавя развитието на луковиците.

Второ пролетно подхранване

Две седмици след първото подхранване на чесъна следва да се направи второ. За него се използва разтворим комплексен тор (NPK) с по-ниско съдържание на азот. Необходимата доза са 2 супени лъжици на 10 литра вода, а за 1 квадратен метър се използват 3 литра. При дефицит на калий може да се използва калиев сулфат – 10-20 грама на 10 литра вода.

При недостиг на магнезий (подобрява фотосинтезата), калций (повишава устойчивостта на растенията на болести) и сяра (увеличава големината на луковиците, подобрява вкусовите качества) е желателно да се внасят чрез листно торене. Пазарът разполага с разнообразие от листни торове.

Чесънът е култура, която обича подхранването с дървесна пепел – поръсва се в междуредията и се окопава. Това е добре да се направи 2-3 пъти по време на вегетацията.

За да се избегне пожълтяване на листата на по-късни етапи от развитието, чесънът се нуждае от постоянно поливане и окопаване.

Материалът Подхранвам чесънa с това през май: Днес споделям с вас тази рецепта и ви я препоръчвам е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Continue Reading

Previous: Бащата искал да покаже на сина си урок, но се случило обратното
Next: Баща ми ни напусна, когато бях малък: Години по-късно получих обаждане от непознат номер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.