Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Българинът Денис на 22 години е загинал във вагон ресторанта
  • Новини

Поклон! Българинът Денис на 22 години е загинал във вагон ресторанта

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
bsdgsdgsdtskdkgsdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Снимка Медиапул

Българин е сред загиналите в тежката влакова катастрофа в Гърция, съобщава mediapool. Това се е установило след ДНК експертиза на откритите тела.

22-годишният пътник е имал билет за петия вагон, но секунди преди сблъсъка между двете композиции мъжът отива до вагон-ресторанта. Именно там намира и смъртта си. Родителите на младия мъж помолиха и през ефира на NOVA в първите часове след инцидента ако някой знае нещо за сина им, да се свърже с тях. Малко преди да загине, мъжът се е обадил на баща си.

Денис Руци е имал място в петия вагон, който не беше пострадал при инцидента. По тази причина родителите му – Мирела и Панайотис Руци до последно са се надявали той да е сред живите.

След като не го откриват, двамата призовават, който е видял сина им и знае нещо за него, да им каже какво се е случило.

Около половин час преди инцидента Денис е звъннал на баща си по телефона и му казал да не го чака на гарата в Солун, защото влакът закъснява.

Той е седял в петия вагон до момиче, което е останало живо. Именно то разпознало Денис по снимките разпространени от родителите му. Момичето разказало, че минути преди катастрофата Денис ѝ казал, че ще отиде за кафе до вагон ресторанта и я попитал дали иска да ѝ вземе нещо. Повече не се върнал. Останките му са разпознати след ДНК проба от родителите му.

В четвъртък – на 9 март, младежът е погребан в Атина. Денис Руци има българско и гръцко гражданство.

„Мислех, че има надежда, но за съжаление и тя угасна. Изпълнена съм с емоции, гняв, ярост, тъга и невероятна болка. Какво може да каже една майка, която е загубила сина си“, каза опечалената Мирела Руци, която отива да живее в Гърция от родния Кюстендил преди повече от 20 години, предава Mediapool .

Денис има по-малък брат. Той отишъл заедно с майка си в апартамента на Денис и със сълзи на очи ѝ казал: „Знаеш ли колко скъп беше моя брат за всички? Колко съобщения получих от съученици, приятели, директори и колеги? Знаеш ли колко сили ми е дал и горд ме прави?“, разказва майка му.

„Това беше нашият Денис. Достойнството и моралът му няма да бъдат забравени. Сбогом на моя малък ангел. Той беше твърде добър за този свят. Нямам думи“, допълва съкрушената му майка.

Официално българското външно министерство не е съобщавало за загинал българин в катастрофата, най-вероятно защото младежът е с двойно гражданство. Mediapool не успя да се свърже по телефона с пресцентъра на ведомството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощна молитва към Богородица Скоропослушница, която чува всички молби в трудни моменти
Next: Събирам копривата и заливам с оцет – забравих какво е косопад, болки в корема и излишни килограми

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.