Датата 15 август 1963 година остава дълбоко в съзнанието на всички участници и свидетели на тежкия инцидент на пътя между Велико Търново и Горна Оряховица.
На паметната дата 26-годишният Стефан Черкезов се прибира от служебна командировка, пътувайки в претъпкан автобус.
Поради липсата на свободни места младият лекар стои прав на стъпалата в непосредствена близост до вратата. Малко след като излиза от Горна Оряховица, автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. Взривната вълна от челния сблъсък изхвърля Стефан Черкезов през вратата, което на практика спасява живота му.
Младият лекар, останал невредим, се връща в горящия автобус, за да помогне на останалите хора да излязат. Докато вади пострадалите пътници, найлоновата риза, с която е облечен младият лекар, се стопява на гърба му. Дори косата му пламва, но и това не е в състояние да възпре Стефан да изпълни лекарския си дълг.
На 15 август 1963 г. д-р Стефан Черкезов спасява 47 души. Но това не е всичко, което младият лекар прави в тези тежки минути. Медикът, сам нуждаещ се от медицинска помощ, взима участие в пренасянето на носилките с пострадалите до пристигналите линейки от Горна Оряховица и Велико Търново, като отказва да бъде транспортиран до болница, преди да помогне и на последния нуждаещ се.
Останал съвсем сам, Стефан тръгва пеша по пътя за Горна Оряховица, където е пресрещнат от върналата се специално за него линейка. При пристигането в болницата 26-годишният медик отпраща лекарите, които се втурват да му окажат първа помощ, с думите „Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти.“
В тежкия пътен инцидент медикът успява да спаси всички пътници с цената на собствения си живот. В ранните часове на другия ден, 16 август 1963 г., д-р Стефан Черкезов издъхва вследствие на тежките изгаряния. Последните думи на младия лекар към съпругата му Лидия, която остава неотлъчно до него до сетния му час, са „Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен – държах се като истински лекар!“.
И именно като такъв ще бъде запомнен. Неговата самоотверженост и професионален дълг оставят дълбока следа както в битието на семейството му, така и в това на близките на получилите втори шанс за живот.
Д-р Стефан Черкезов е награден посмъртно със званието „Герой на социалистическия труд“ на 19 октомври 1963 г. На 23-годишната му съпруга, която остава вдовица с момиченце на 7-8 месеца, е предложено да запише медицина без приемен изпит. Лидия Черкезова се съгласява, завършва и става доцент по социална медицина. Антония, дъщерята на Лидия и Стефан Черкезови, следва стъпките на родителите си, решавайки да учи медицина и в момента практикува в Германия.
Областната болница във Велико Търново с гордост носи името на д-р Стефан Черкезов – лекарят, пожертвал живота си в името на този на десетки хора по време на тежък пътен инцидент.
В чест и памет на 26-годишния лекар от 2005 година насам на 15 август с решение на Министерски съвет се чества Денят на спасението. Предложението е на главния редактор на в. „Български лекар“ д-р Тотко Найденов, който успява да издири имената на над 125 лекари и 15 медицински сестри, загинали по време на инциденти при изпълнение на професионалния си дълг. По този начин България става единствената страна в Европа, която отбелязва подвига и саможертвата на медиците, загубили живота си в името на другите.
Източник:framar.bg/Снимки: Личен архив и МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново