Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политически сътресения клатят държавата! Ето как Линда смачка Лена
  • Новини

Политически сътресения клатят държавата! Ето как Линда смачка Лена

Иван Димитров Пешев юни 5, 2022
stureurnelsneen.png

Войната между премиершата Линда Петкова и говорителката на министър-председателя Лена Бориславова за сърцето на Кирил Петков е достигнала своя апогей.

Двете най-близки до премиера дами влязоха в остра схватка и открито показват, че не се понасят. От началото на управлението на Петков сладкарката предпочиташе да стои в миманса. Но ето, че изведнъж публичните ѝ изяви и лъскави фотосесии зачестиха и тя „влезе остро“ в играта, за да натрие носа на съперничката си, демонстрирайки коя от двете е по-по-най. „Поведението и самочувствието, както и все по-нарастващата ѝ активност в социалните мрежи може да бъдат тълкувани като индикатор, че обладаната от ревност Линда влиза в открита битка за надмощие с Лена“, коментират из кулоарите на Министерския съвет.

Разгарът на скандала помежду им бе навръх 24 май, когато Петков трябваше да излети с българска делегация, в която бе регистрирана и Лена Бориславова, за визита при папата в Рим. В последния момент обаче изненадващо на летището в София се появява съпругата му Линда, докарана с колата на вицепремиера Асен Василев. След пререкание между двете насред самолета премиершата принудила Бориславова да слезе позорно от борда и заела мястото ѝ до Кирил Петков.

Веднага след скандалната случка Лена изпадна в нелегалност за няколко дни, като дори не се появи на заседанията на Министерския съвет, на които винаги присъства. Хора от обкръжението на премиера издават, че Линда му е поставила ултиматум да вземе категорична страна в спора между нея и Бориславова и да я отдалечи от себе си моментално.

Последствията за Лена не закъсняват и от седмица насам депресираната млада брюнетка е натикана в ъгъла, вече не се появява по телевизионни интервюта и на важни събития. Тя отсъстваше дори от приема на президента Радев по случай 24 май в резиденция „Бояна“, където премиерът бе придружен отново от жена си.

Канадката Линда спретна и друго отмъщение на по-младата си съперница, за която отдавна се говори, че има повече от професионални отношения с Петков. Няколко дни след разправията им премиершата триумфира в професионална фотосесия за известен международен бутик за дрехи, на която позира досущ като модел. Макар и с 10 години по-възрастна от спряганата за фатална красавица Бориславова, Линда показа, че може да изглежда като първа дама от световна класа. В същото време, в което Бориславова ближе раните си и е изпаднала в немилост, канадката все повече заявява позициите си в светското общество и анонсира, че е приела да бъде жури на престижен кулинарен конкурс.

Оказва се, че враждата между двете дами датира още от 2017 г., когато всъщност Лена се среща за пръв път с Петков. Именно тогава брюнетката с диплома от „Харвард“ се появява гръмотевично в живота на Кирил и Линда и нарушава розовата им идилия. 27-годишната тогава правистка впечатлява Кирил с образованието и квалификацията си. По онова време той и Асен Василев издирват възпитаници на „Харвард“ у нас, които да включат като преподаватели в своя Център за приложни изследвания и иновации в природните науки към Биологическия факултет на Софийския университет.

Именно Лена е сред първите, които четат лекции, а Кирил я аплодира с възхищение от първия ред. Когато 5 години по-късно Петков я взема в екипа си и я слага да върти руля на политическия му проект, Лена и Линда се смразяват окончателно. Очевидната близост на Бориславова с Петков по време на кампанията му, а и след това изнервят до краен предел канадката. Запознати издават, че тя имала бесни разправии с мъжа си, когато в началото на годината той се самоизолира единствено в компанията на 32-годишната си говорителка в правителствената резиденция „Лозенец“ заради съмнения за заразяване с Ковид. Бурно Линда реагирала и на достигналите до ушите ѝ слухове, че след работно време Кирил и Лена си спретват шумни гуляи с обилно количество шампанско в спецзоната на Министерския съвет, където няма камери.

Всъщност фаталната Бориславова е забъркана в политически любовен многоъгълник. Оказва се, че от 7 години насам тя се води уж сгодена. На 19 декември 2014 г. Лена е получила предложение за брак не от кого да е, а от друг близък до Петков човек, а именно Мирослав Иванов, който понастоящем е зам.-председател на парламента. Той ѝ поднесъл пръстена с букет от червени рози, а Бориславова му дала своето категорично „да“. Въпреки че са двойка отдавна, Мирослав и Лена напоследък не афишират връзката си, което буди съмнения у приближения им кръг от хора колко истинска всъщност е тя.

Допреди 32-годишната Бориславова да нагази в политиката и да стане дясната ръка на Кирил Петков, с Мирослав са се носили на крилете на любовта и са обиколили половината земно кълбо с романтични воаяжи. Към днешна дата обаче не само че двамата не пътуват по такива, но и Лена е заличила всички снимки от социалните си мрежи, които я свързват по един или друг начин с Иванов. Наблюдателни нейни колеги са забелязали, че откакто е началник на кабинета на премиера, тя не носи и годежния си пръстен, който допреди това е блестял на безимения пръст на дясната ѝ ръка.

В същото време обаче двамата с Мирослав са собственици на общо жилище на територията на София, което си купуват през 2019 г. на кредит. Зам.-шефът на парламента очевидно няма против уж възлюбената му да прекарва повече време с Петков, отколкото с него и двамата с премиера се държат приятелски, поне за пред обществото. През последния месец Бориславова бе свързана и с друг виден представител на „Продължаваме промяната“ – Ицо Хазарта. Оказа се, че тя и рапърът редовно посещават столични заведения насаме и се уединяват в лични разговори. Хазарта, който е татко на три деца, последното от които се роди миналата година, още се обяснява в любов на половинката си Женя, но е насочил поглед и към амбициозната Лена.

Очевидно Бориславова е запленила голяма част от съпартийците си и е разцепила партията на Петков на две. Говори се, че част от сподвижниците му били на страната на жена му Линда и отказвали категорично да общуват с Лена, освен ако не ставало дума за делови въпроси.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мълния удари информационните агенции! Украйна вече се смята за членка на Европейския съюз
Next: След лекарска грешка за 1 ден почина млада манекенка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.