Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политолог обяви с какъв нежен ход Нинова ще направи нов кабинет, а крахът на ПП иде
  • Новини

Политолог обяви с какъв нежен ход Нинова ще направи нов кабинет, а крахът на ПП иде

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
aoagpasgpaspg.jpg

Не са нито „Демократична България“ (ДБ) нито „Има такъв народ“ (ИТН) инициаторите на тези преговори. Възможно е г-жа Корнелия Нинова да опита някакво второ издание на това, което Асен Василев опита с втория мандат. Това коментира пред Nova News политологът Стойчо Стойчев по повод .

По думите му, „възможно е г-жа Корнелия Нинова да има по-нежен подход и да убеди оставащите депутати“, които не достигнаха на Асен Василев да формира правителство с първия мандат.

„В крайна сметка това ще бъде правителство на агонията. Плаващите мнозинства са като плаващи пясъци, в тях можеш само да потънеш. Единственото важно е с каква скорост потъваш“, заяви Стойчев.

„Според мен голямата изненада на едни бъдещи парламентарни предсрочни избори може да бъде пак „Продължаваме промяната“ (ПП), посочи политологът и уточни, че както на предишните избори партията е била силно подценена, сега може да се окаже, че е много надценена.

Относно , Стойчев коментира: „Тая коалиция винаги е била коалиция на лицемерието. Винаги е било лицемерно отношението на ДБ и ПП към неговата партия, към неговата персона и към всичко, което той представлява. Те го приеха с отвращение“.

Според него е възможно след изборите тези, които сега твърдят, че не биха се коалирали с ГЕРБ, биха си променили позицията. „Догодина по това време ще кажат Бойко Борисов е един прекрасен демократ и чудесен човек – Кирил Петков и Асен Василев. Ако искате да се хванем на бас за това. Демонстрират такова поведение“, заяви Стойчев.

„Петков и Василев нямат сериозни намерения, ако имаха сериозни намерения да се задържат политиката, щяха да си регистрират партията. Тези хора са еднодневки, дошли са да свършат нещо и да си отидат„, каза той по отношение на „Продължаваме промяната“.

Още новини:

Председателят на ПГ на „Демократична България“ Христо Иванов подчерта, че няма разминаване между казаното на срещата, от която изтече запис, и публичното поведение на партията.

„Не можем да хвърлим страната в хаос с едни предсрочни избори. В този период трябва да осигурим енергийния баланс на страната. Вместо това – ще отидем на избори. Вместо да се погрижим за нашата сигурност, за следващия бюджет, ние ще отидем на избори. Има задачи, които трябва да се решават сега. Вместо това ще отидем в кампания, в която ще се четкаме за поредните глупости и ще пропуснем този важен период“, каза Иванов в интервю за БНР.

Той посочи, че третият мандат се възприема като кризисен, защото идва на фона на другите два провалени мандата и целта на партията, която носи третия мандат, има посредническа роля за сглобяване в политическа криза на някакъв вариант и това изисква повече време.

„От гледна точка на рационалността и на прагматичността, на това, което е в интерес на страната, не виждам какво пречи да се състави правителство. Хората не искат да ги занимаваме със себе си. Това не е телевизионен риалити формат. Ние трябва да произведем решение. Като се нацупим, какъв проблем на държавата решаваме“, заяви той.
Копирано от standartnews.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга го предрече: България ще я спаси висок мъж, земеделието ще процъфти отново
Next: Отчаяна майка пусна видео как 9-годишния ѝ син мечтае да се самоубие, заради тормоз в училище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.