Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политоложка с мрачно бъдеще за България: Има 2 сценария, а Радев скоро ще разбие Петков!
  • Новини

Политоложка с мрачно бъдеще за България: Има 2 сценария, а Радев скоро ще разбие Петков!

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
pollitolojkarrr.jpg

„Ставаме свидетели на политическа криза от нов тип. Този път тя парализира институциите и властта в държавата. Правителствената коалиция дори и в оставка продължава парадоксално да се разпада. Белегът на това управление се превърна в негов основен враг. Събирането на идеологически несъвместими партии логично, но трагично обезсилва държавата“, това мнение изрази политоложката Цветанка Андреева за политическата обстановка в страната.

„Правителството на практика взема решения, от които се отричат половината министри. Президентът от предпоставка за изграждане на четворната коалиция, се превърна в най-реалната и пречка.

Премиер и президент се разминават в информацията си, както от службите, така и от заседанието на КСНС. Това говори или че някой от двамата не е информиран, или че умишлено прикрива информация – и двете са тежки управленски проблеми.

Партиите в коалицията се разцепиха на два непримиримо враждуващи лагера. Народното събрание (НС) се използва вече за арена на предизборни битки и мнозинствата, които се сформират там нямат потенциал да се превърнат в стабилна коалиция, макар че в случая с македонското вето видяхме смисъла и силата на евроатлантическото мнозинство, което единствено в тази безпрецедентна криза прояви здрав разум и воля в полза на Балканите и Европейския съюз (ЕС).

Но то е атакувано ежедневно от егоистични, партийни позиции на безотговорни и неопитни лидери или от съвсем обмислени гео-стратегически интереси, които целят провал на изграждане на управление от европейски тип.

Държавата се обезсилва и това отваря вратите на България пред организираната престъпност и чуждите нездрави интереси. Корупцията под формата на рекет и лобирането за интересите на Кремъл започват видимо да нарастват в бизнеса, обществото и институциите“, предупреди политоложката, цитирана от БГНЕС.

„Изходът очевидно вече се търси в предсрочни парламентарни избори, но те минават през служебната власт на Радев, която ще бъде отново използвана за личните политически амбиции на президента.

Президентът днес, когато коментира поредната драма с изгонването на руските дипломати, звучеше сравнително меко, защото говореше от политическия терен на срещата на НАТО в Мадрид. Когато се върне обаче със сигурност ще доразбие с всички сили кабинета Петков и ще поеме изпълнителната власт, триумфиращ над жалките останки на четворната коалиция.

Сценариите за България са два – или се задълбочава партийното противопоставяне и неспособността да се изгради относително стабилна управленска коалиция с дългосрочни цели, базирана на евроатлантически принципи, която да изолира от властта прокремълски „възраждания“, „възходи“ и социалисти, или политическата класа ще се провали за пореден път пред очите на вече изтощеното ни и с право отегчено общество.

Тогава вече Радев ще има основанието, атмосферата и легитимността да ни предложи неговия режим, в който демокрацията ще е представена като враг на държавата. Режим, в който властта институционално ще е концентрирана в Радев, а България ще попадне в модернизираната от Путин версия на геополитическата орбита, в която бяхме по времето на комунизма“, заяви още Цветанка Андреева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Среднощни драми в НС! Дават Кирил Петков на прокурор
Next: ПП решава: Един от тези четиримата ще е новият премиер!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.