Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицаи спряха за проверка кола, откриха наркотици у пътника и им прилоша – оказа се техен колега
  • Новини

Полицаи спряха за проверка кола, откриха наркотици у пътника и им прилоша – оказа се техен колега

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
polisicapcaoreverka.jpg

Полицай от петричкото село Скрът бе арестуван с наркотици днес от петричките криминалисти.

Около обед в района на ж.п прелеза в Петрич е бил спрян автомобил, в който пътувал полицая, за когото отдавна имало оперативна информация и при обиск у него са намерени пакетчета сух канабис, съобщава struma.com.

Задържан е незабавно и е предаден на прокуратурата.

Полицаят Борислав П. работи в 7-мо столично управление на МВР. Петричките криминалисти са информирали ръководството на полицейското управление. Работата по случая продължава.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Моторист загина след като бе блъснат от ТИР на „кръстовището но смъртта“ в Айтос. Преди две години на същото място дрогиран шофьор на товарен автомобил, претоварен със зърно, помете 12 коли – загина жена и шестима бяха ранени, а миналия септември по пътя от Айтос за Руен загинаха баща и двете му деца.

Катастрофата става около 14 часа вчера в района на кръговото кръстовище на Айтос. ТИР-ът, управляван от 48-годишен мъж от Карнобат блъска електрически мотопед, управляван от 57-годишен мъж от с. Пирне. Мъжът загива на място.

„Не го видях, той отстрани дойде. Аз от светофара свивам надясно, аз не знам. Има свидетели – казаха, че излизал от аптеката“, разказа шофьорът на ТИР-а Ганчо пред Bulgaria ON AIR.

Местните наричат мястото „кръстовището на смъртта“ и с протести настояваха трафикът да бъде изведен извън центъра на града.

„Трябва да сме защитени, ама и от тази улица, и от другата улица, но това е Айтос. Мен лично тук ме блъснаха. Отгоре идват тировете, сега поспряха уж след последната катастрофа“, коментира Виолета от Айтос.

По думите ѝ не са взети никакви мерки, за да бъде избегнати подобни инциденти – сложен е знак „забранено за тирове“, но те пак си минават.

Пробата за алкохол на шофьора е отрицателна. Предстои да излязат резултатите от тестването за упойващи или наркотични вещества.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Румен Радев ще произвежда енергията на БЪДЕЩЕТО
Next: Потресаващи кадри! Копривщица е под вода! Стихията помита наред

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.