Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицията на крак, цяла България затаи дъх. Изчезна уважаваният професор Никола Балабанов
  • Новини

Полицията на крак, цяла България затаи дъх. Изчезна уважаваният професор Никола Балабанов

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
nniasknasonlas.jpg

Изчезнал е проф. Никола Петков Балабанов – един от бившите ректори на Пловдивския университет, съобщават от Областната дирекция на МВР в Пловдив.

По молба на близките му служители на Четвърто РУ са започнали действия по неговото издирване.

85-годишният проф. Балабанов е видян за последно на 18 септември в дома си на бул. „Източен“ и оттогава не се знае местонахождението му.

Изчезналият бивш ректор на Пловдивския университет е висок 173 см, със слабо телосложение, сини очи, бяла коса.

Не изпускай тези оферти:

Бил е облечен с бежов панталон, червена риза с дълъг ръкав и зелено яке. В себе си е имал документи за самоличност.

Хората, които разполагат с информация за издирвания, могат да сигнализират в дежурната част на Четвърто РУ – Пловдив на тел.: 032/932 004.

Никола Балабанов е роден през 1937 година в Пловдив. Завършва физика в СУ „Св. Климент Охридски“. В продължение на 51 години преподава атомна физика в Пловдивския университет, а от 1989 до 1993 година е и негов ректор.

Още криминални:

Мобилна нарколаборатория в куфар и голямо количество амфетамин, метамфетамин и канабис, подготвено за пласиране, са открити от полицията в Бургас и Поморие. Арестувани са трима мъже – двама от Бургас и един от Поморие, съобщиха от Областната дирекция на МВР.

Мобилната лаборатория, съхранявана в пластмасов куфар, е открита в апартамент на ул. „Дебелт“ в бургаския к-с „Възраждане“, обитаван от 42-годишен криминално проявен бургазлия.

При проверката в жилището служителите от Първо Районно управление задържали и втори бургазлия – също криминално проявен, на 58 години.

В куфара, с който лабораторията е пренасяна, са открити предпазна маска, няколко чифта гумени ръкавици, бутилки с различни по вид течности и вещества / сред които и червен фосфор/, необходими за приготвянето на синтетични наркотици.

Намерени са множество пликчета и чаши с жълтеникаво кристалообразно вещество, реагирало при направения полевия наркотест на метамфетамин. Общото тегло на конфискувания наркотик е около 20 гр.

Междувременно при претърсване в дома на 33- годишен помориец на ул. „Ахелой“ са открити 42 пликчета с около 40 грама марихуана, 34 пликчета с амфетамин на бучки – около 20 грама и 53 пликчета с метамфетамин – общо около 25 грама. Помориецът е задържан за срок до 24 часа. Работата по случая продължава.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Булка изкара първата брачна нощ с кръстника си, объркала стаята
Next: Заваля първи сняг!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.