Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Получих заплата от 7 лева! Емигрирам и никога повече няма да се върна в България
  • Новини

Получих заплата от 7 лева! Емигрирам и никога повече няма да се върна в България

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
zaspalsltlastl.jpg

Здравейте! Аз съм бедна улична музикантка, без семейство и от 8 години свиря из подлезите на Варна. Отказват да ме вземат на работа, защото нося перука.

Наемали са ме да свиря единствено по курортите, и то когато изглеждах още добре и имах своя коса на главата си.

На 1 септември обаче уж ми излезе късметът – взеха ме като хигиенистка в един ресторант и аз много се зарадвах. Тъй като имах нужда от пари, помолих шефа да карам две смени. Така работех от 8 до 22 ч срещу 2.30 на час.

В една тетрадка точно се записваха смените и аз бях спокойна, че присъствието ми се води под отчет. Но на 10 септември шефът влетя бесен в ресторанта, като бълваше псувни и закани.

Не изпускай тези оферти:

Чул ни с останалите от персонала, че сме говорели зад гърба му.

Изгони ме, без да ми плати, а уж беше много доволен от мен. Не ми дължал нищо, тъй като съм била на изпитателен срок. Изчислих, че съм работила 115 часа и трябва да ми даде 264 лв. и 50 стотинки. Той обаче отказа.

Персоналът в това заведение непрекъснато се върти – старите напускат, защото шефът се отнася лошо с тях и ги лъже с надниците. Но тъй като има много хора без работа, все се намира някой да се излъже и да му слугува. Малко преди това се пробвах да работя в един шивашки цех. Изкарах обаче само три дни.

Когато си поисках парите, началничката се развика.

Не ме ли било срам да си искам надниците, и то като съм в пробен срок. При тях имало хора, дето се задържали по за месец-два, и пак не им плащали, а аз съм искала пари за някакви си мизерни часове работа.

А баш собственикът пък едва не ме наби, като му казах, че има Господ, който всичко вижда, и един ден ще му се върне лошото отношение към хората. Разкрещя ми се да изчезвам, докато не ме е изкарал с ритници от шивачницата.

Все пак ми дадоха 7 кирливи левчета за тия 3 дни, които им работих.

Тук е така – джунгла, в която работиш, а не ти плащат. Богатите са свикнали да използват безплатни роби. Затуй ще избягам и повече няма да се върна в България. А на всички, които се отнасят с пренебрежение към работниците си и ги лъжат с парите, ще кажа – всеки ще пожъне, каквото си е посял.

Още новини за заплати:

С решение на ръководството на „Арсенал“ АД и „Арсенал – 2000“ АД работните заплати на служителите в оръжейния завод в Казанлък се увеличават, считано от от 1 ноември. Това е петото поредно увеличение на възнагражденията през тази година, потвърди за БТА изпълнителният директор на „Арсенал“ АД инж. Николай Ибушев.

Това е и най-голямото увеличение спрямо останалите четири за годината. То е в размер на 15% на договорената основна работна заплата, респективно и на тарифните ставки на работещите на сделна система на заплащане (когато трудовото възнаграждение се определя според изработеното – бел. ред). С това средната работна заплата в „Арсенал“ надхвърля 2000 лева и става от порядъка на 2015 – 2020 лева.

Инж. Ибушев изрази намерение за предстоящото увеличение на работните заплати по време на фирмения празник по случай 144-ата годишнина на предприятието и 98 години от установяването му в Казанлък, който се състоя на 30 септември.

Към днешна дата това намерение е факт, като идеята на ръководството е служителите вече да получават увеличените си възнаграждения преди Коледните и Новогодишни празници.

Заедно с тях, за Коледа те ще получат и допълнителни празнични ваучери за храна на стойност двеста лева в допълнение на ежемесечните ваучери, които са на същата стойност. „Няма да допуснем инфлацията да изпревари средната работна заплата в дружеството“, заяви още инж. Николай Ибушев по време на фирмения празник.

„Арсенал“ АД увеличава заплатите на служителите си, въвеждат се и нови социални придобивки

През 2022 година средната работна заплата в „Арсенал“ е нараснала с 63 на сто спрямо тази през 2021 година. Според Янко Костадинов, директор „Финанси и икономика“ на „Арсенал“ АД това е два и половина пъти увеличение над официално обявената инфлация у нас, а цифрите категорично показват, че предприятието изпреварва инфлацията.

„Считаме, че с тази работна заплата ние изпреварваме всички работни заплати в сектор „машиностроене“ и в редица други сектори на държавно ниво“, коментира още Костадинов.

С петото увеличение за годината се увеличава и минималната работна заплата в дружеството. Тя става 830 лева, което се очаква да стане на национално ниво през 2023 година. Целта на ръководството на „Арсенал АД“ е да осигури добри доходи и спокойствие за служителите, независимо от кризисната ситуация в световен мащаб.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имах много висока кръвна захар, една баба от село ми препоръча да пия този чай и на шега пробвах, резултатът фрапиращ
Next: Лео Бианки от болницата: Мислех си най-лошото! Живея втори живот

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.