Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Гълъбин Боевски? Пълен обрат в живота му
  • Новини

Помните ли Гълъбин Боевски? Пълен обрат в живота му

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
gusabaslkasdas.jpg

Пълен обрат в живота на Гълъбин Боевски. Новоназначеният треньор на националния отбор по вдигане на тежести Пламен Аспарухов разказа какво се случва с бившия му възпитаник.

Олимпийският шампион от Сидни 2000 се замеси в афера с трафик на наркотици, след като през 2011 година го арестуваха на летището в Сао Пауло с 9 кг кокаин. По-късно Боевски беше осъден на 9 години и 4 месеца затвор. През 2013 г. ненадейно той се прибра в България, но така и подробности за освобождаването му не бяха оповестени, предаде БЛИЦ.

Напоследък не се чува нищо за 48-годишния бивш щангист, лежал в бразилски затвор. „Гълъбин беше прекрасно момче, човек с голям потенциал. Можеше да стане и министър на спорта, ако не беше случката със стрелбата на сина му Пол в училище.

Живеехме врата до врата, аз не забравям приятелите си. До ден днешен не съм го питал какво и как се е случило с него в Бразилия, но знам как е живял в затвора, много ми е разказвал“, сподели Аспарухов в подкаста на bTV „За спорта без клишета“.

Не изпускай тези оферти:

„В момента Гълъбин е в Лисабон, развива бизнес, купи си къща, печели пари. Продаде всичко тук, раздаде дял на децата си. Връща се понякога, но не вдига шум около себе си“, разказа Пламен Аспарухов.

„В момента е голям батак в щангите. Уплашен съм от това, което виждам. Ако отидете в залата в „Дианабад“ и влезете в треньорската стая, ще видите страшна нечистоплътност и мръсотия. Хладилникът е пълен с ракия, 50 литра вино… Ако Иван Абаджиев го види, ще се обърне в гроба“, обясни още новият треньор на националния ни отбор по вдигане на тежести.

62-годишният Аспарухов за трети път застана начело на железните мъже, като голямата му цел е да изведе отбора до титли и медали на олимпийските игри в Париж през 2024 г.

„След Игрите в Атина ме уволниха, после и Андон Николов ме освободи. Спал съм поне две години с него в една стая, но така е в спорта… Воювах срещу Неделчо Колев, защото вярвах, че е правил лоши неща. Но по-късно разбрах, че той е най-малко виновният. Федерацията се е управлявала като частна фирма, давал съм сигнали в полицията“, споделя още Аспарухов.

„При 85 лева храноден щангистите ни си купуват вафли и кроасани. Това е недопустимо! Ако трябва, ще купувам прасета и телета, за да ги дохранвам“, каза още перничанинът, който от години се занимава и със бизнес с биоторове и дезолови добавки.

И друг акцент от залата, който го е шокирал и иска да промени. „Виждам щастливи и доволни спортисти, трениращи по 2 часа на ден… Е, няма как. Аз ще въведа двуразови тренировки от по 4 часа. Така се правят големи спортисти“, категоричен е Пламен Аспарухов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свалят ударно Златимир Йочев от екран! Ето кой идва на негово място
Next: Сестрата на изчезналия Мартин от Варна: На ръба на отчаянието сме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.