Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Помните ли Мануела Горсова? Нов ад за нея, Влади Въргала плаче в ефир
  • Без категория

Помните ли Мануела Горсова? Нов ад за нея, Влади Въргала плаче в ефир

Иван Димитров Пешев декември 2, 2024
Screenshot_2

Никога не съм имал толкова трудно участие. Това ще са най-трудните и тежки думи, които ще изрека. Така поде разказът си Влади Въргалът в ефира на Нова телевизия. 

„Искам да кажа на цяла България за едно злодейство, което е необяснимо. Става въпрос за Красимир Горсов – бащата на Мануела“, поде Въргала.

 

„Аз съм в това студио, за да се знае, че Красимир Горсов отново играе комар. Той е откраднал всички пари на детето и е изчезнал“, добави той.

„В неизвестност е вече над 2 седмици. Никой не може да се свърже с него, който ние познаваме. Може майка му и сестра му да имат връзка с него, защото не са много и местата, на които може да се укрие. Може да не е в България“, каза той.

„Липсват всички пари от сметката на Мануела. Когато има едно такова нещастие в едно семейство, жертви са всички. Много хора си зарязват семейството, други се пропиват, стават наркомани, трети убиват семейството си, четвърти убиват този, който го е причинил.

Мануела Горсова преди катастрофата 

„Първият път, когато имаше проблеми с комара, си казах, че така бяга от действителността. Той сам е казвал такова нещо. Мислех, че не си дава сметка, че играе хазарт с кръвта на детето си. Преди го защитих пред цяла България, защото вярвам, че доброто на човек е водещото“, каза Въргала.

Лора Крумова призна, че се е обадила на майката на Мануела – Диана, за да разбере дали това е вярно, защото става въпрос за социалните пари на Мануела и тези, които са й дарени за лечение.

„Преброяемите са 360 000 лева. Тези пари са нищо за човек в това състояние, в което е Мануела“, заяви той и уточни, че е продавано и имущество.

„Има две сметки. Навремето Петър Христов, бог да го прости, той даде първия път пари за лечение в Израел и това спаси живота й. Точно когато бащата ги беше задигнал. Става въпрос за 200 000 лева“, каза Влади.

„Адвокатът на семейството искаше сумата от застраховател. Такава практика принципно няма, но адвокатът на семейството успя да издейства прецедент и бяха дадени на Мануела“, заяви той.

Мануела след катастрофата 

„Бащата е имал достъп до сметките с пълномощно от Диана. Това е нормално, защото Диана е перманентно до детето си. 24 часа е с нея. Точно сякаш носиш GSM. Детето е безпомощно. Красимир се занимаваше с всичко останало“, каза той.

„Оказва се, че Диана дори не е знаела, че тези 200 000 лева са дадени от застраховател. Не е знаела, че делото е спечелено. Тя е живеела с парите, които получава от социални“, разказа Въргала.

Той обясни, че е имало и втора сметка със сума 160 000 лева. Диана не е искала те да се пипат, за да може да се разчита на тях, ако медицината открие начин да се справи със състоянието на Мануела.

„Лятото Красимир ми се обади и ми каза, че трябва да намери 5000 лева спешно. Той ми каза, че е теглил бърз кредит, защото е умрял баща му. С лихвите, сумата набъбнала“, каза Въргала и добави, че Красимир му е казал, че е бил дори пребит.

„Казах му, че не мога да му помогна и не съм в София, но ще помоля приятел да му даде, но трябва да се върнат после. Той е взел парите от мой приятел, после зад гърба ми е искал още“, разказа Въргала.

„Искам да знаете, че детето Мануела Горсова не носи никаква вина за това, което Красимир е извършил. Диана и Мануела са тежки жертви на това злодейство и нещо, което не мога и да го коментирам“, каза тв звездата.

„Той е взел и продал гривничката и обичките на детето си и ги е продал, бе“, разгневи се той и се обърна в ефир към Горсов.

„Краси, когато излезе филмът с Люба, аз бях до теб. Сега ми е много тежко, аз пак мога да съм до теб. Ако посегнеш на живота си, ще стане още по-голям грях. Понеси си последствията с достойнство. Опита се да убиеш детето си за пореден път.

Красимир Горсов, Дарик

Диана и Мануела са тежки жертви и всеки, който е бил измамен от Красимир, моля ви, правете разлика. Той е залагал къщи, и сега хората тормозят Диана, а тя дори не знае. Той е давал нейния номер“, каза Въргала.

Лора Крумова призова Красимир Горсов да се прибере вкъщи и да понесе отговорност.

„НЕ! Не може да се прибира. Той вече дом няма, но да не посяга на живота си. Той трябва да си понесе последствията.

Тепърва предстои Диана да подаде жалба.

Хронология на инцидента

БЛИЦ припомня, че 5 август 2005 година бе фатален за едва 18-годишната тогава Мануела Горсова. Талантливият фигурист Максим Стависки е зад волана на мощен и тежък джип „Хамър“, а Горсова пътува в малка „Хонда“ с приятеля си 23-годишния боксьор Петър Петров, който загива на място при сблъсъка.

Стависки се оказва, че е употребил алкохол. По думите му – две глътки домашна ракия, минути преди да се качи и потегли с хамъра. Фаталният завой на пътя край река Ропотамо и до днес е популярен с прозвището Завоя Стависки. Поставени са допълнителни мантинели, а ограничението на скоростта е снижено до 20 км/ч. Но уви.

След сблъсъка младото момиче оживява по чудо, но остава в будна кома и до днес. Мануела е с травма на гръбначния стълб, която не й позволява да се храни самостоятелно и да се движи. Претърпява множество операции, включително и скъпо лечение в клиника в Израел.

Рехабилитацията й продължава и в момента в България.

Борба в съда

Въпреки тежкия инцидент с жертва и трайно пострадал с увреждания фигуристът Стависки се отървава напълно невредим. През януари 2008 г. в Бургаския окръжен съд започва дело за катастрофата.

Стависки е обвинен в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда. Според Наказателния кодекс го грозят от три до десет години затвор. Стависки обаче се признава за виновен по всички обвинения и делото протича по съкратена процедура, което му гарантира присъда под минимума.

Постановена е 2,5-годишна условна присъда с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на убитото момче и 80 000 лв. за родителите на Мануела Горсова. Съдът отхвърля иска от 2 милиона лева, предявен от бащата на Мануела.

На 7 май апелативните съдии в Бургас потвърждават условната присъда на Стависки. Паричното обезщетение за близките на загиналия Петър Петров остава същото, докато това за семейството на Мануела е увеличено на 2 млн. лева.

През октомври Върховният касационен съд връща делото на Бургаския апелативен съд с тежки констатации за слаб анализ на фактите и липса за ясна мотивация за решенията на магистратите. На 5 януари 2009 г. апелативните съдии в Бургас излизат с ново решение, което изменя присъдата на Стависки от условна в ефективна, запазвайки срока от две години и половина и увеличавайки обезщетенията за семействата на убития и пострадалата.

По-късно през май присъдата на Бургаския съд е обжалвана пред Върховния касационен съд, който окончателно заменя ефективната присъда на Стависки с условна присъда от 2 години и 6 месеца, с 5 години изпитателен срок.

Първа публична изява на Стависки след инцидента

След края на съдебния процес фигуристът предпочита да се покрие и избягва среща с медиите. Той изплаща цялото присъдено обезщетение. Първата публична изява на Стависки след процеса е чак през 2016 г. в гостуващ руски спектакъл на лед в зала „Арена Армеец“ в София, когато заедно с партньорката си Албена Денкова са бурно аплодирани от над 10 000 души публика.

Въпреки това извън ледената пързалка Стависки предпочита да не дава изявления пред журналисти. По време на пандемията през 2020 г. Стависки и Денкова се изнесоха трайно в Русия и към настоящия момент продължават да живеят в Москва, където са отворили школа за млади надежди във фигурното пързаляне.

Хитър ход на адвокатите спаси Максим Стависки от затвор. През цялото време на делото така и категорично не бе доказано кога точно е пил ракия. Въпреки че вината му е очевидна и фактите показват, че е бил с 1,1 промила алкохол в кръвта след катастрофата.

Адвокатите му обаче през цялото време на делото поддържаха тезата, че Максим е пил алкохол от притеснение след инцидента, „няколко глътки за успокоение“. Точно резултатът от тези „няколко глътки“ бил отчетен от дрегера на дошлите на място пътни полицаи.

Фигуристът беше лице на нашумялата в онзи момент кампания за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”. Освен че не се доказа кога точно е употребил ракия, Стависки призна напълно вината си, с което Върховният касационен съд му определи наказание от 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок.

Източник: blitz.bg

Continue Reading

Previous: Готвят ли се ПП-ДБ за сделка с ГЕРБ за кабинет, картите са свалени!
Next: ОБРАТ НА 180 градуса! Десислава обяви края на кариерата си, омъжва се за…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.