Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поредна трагедия в Турция! В земетресенията е загинала звездна двойка спортисти
  • Новини

Поредна трагедия в Турция! В земетресенията е загинала звездна двойка спортисти

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
dsjhsdgsdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Още една трагична новина дойде от Турция. Броят на жертвите от земетресенията в страната нараства главоломно. Заедно с тези от Сирия, която също беше разтърсена, те вече надхвърлят 5000 души.

Под развалините в град Кахраманмараш бяха открити телата и на звездната двойка на турския волейбол Бедретин Чакир и Бетюл Чобан Чакир.

„Болката ни е голяма… С дълбока тъга научихме за кончината на Бетюл Чобан Чакир, която представяше нашия клуб по най-добрия начин години наред, и нейния съпруг Бедретин Чакир, също волейболист. Пожелаваме Божията милост на нашата състезателка и съпруга й, нека раят е ваше място…“, се казва в съобщението на клуб Меринос, където Бетюл играеше.

Той е на 29 години и е играл за волейболния гранд Халкбанк (Анкара), тя е на 27 годидни.

Мощното земетресение, което разтърси вчера Южна Турция и съседна Сирия, се оказа опустошително заради комбинация от фактори – часът, в който стана, мястото – относително спокойна от два века насам разломна линия – и зле построени сгради. Трусът с магнитуд от 7,8, бе последван от втори трус с магнитуд 7,5. Тази сутрин имаше още едно силно земетресение, пишат в анализ Даниъл Лоулър от Франс прес, цитиран от БТА.

Броят на загиналите и на ранените в Турция и Сирия не спира да расте.

Причината за това увеличение е мощността на сеизмичното събитие, безпрецедентно в Турция от земетресението през 1939 г. в Ерзинджан с магнитуд 7,8. Вчерашното земетресение освен това стана в един много населен район.

Земята се разтресе вчера първо в 4,17 ч. и всички, които спяха, се оказаха заклещени под рухналите си домове, казва Роджър Мусон, изследовател в Британския геоложки институт.

Освен това строителството на жилищата не отговаря наистина на фактора „зона със значителен сеизмичен риск“, допълва Мусон,

който е автор на книга, посветена на земетресенията. А пък това неотговарящо на фактора „висок риск“ качество на строителството може да се обясни с това, че сеизмичната разломна линия, на която се намират сградите, беше относително спокойна в миналото.

Турция е разположена върху една от основните сеизмични зони на планетата.

През 1999 г. там бе регистрирано земетресение на Северноанадолския разлом в северния район Дюздже, в което загинаха над 17 000 души.

Вчера земята се разтресе в другия край на страната, близо до границата със Сирия, по протежението на Източноанадолския разлом.

Там не е имало значително земетресение от над два века насам, което може би е подтикнало населението да игнорира факта, че този разлом е опасен, казва Роджър Мусон. Този продължителен период без силно земетресение там означава, че едно голямо количество енергия е могло да се натрупа по протежението на разлома. Тази хипотеза бе потвърдена, според изследователя, и от мощния втори трус след първия трус вчера.

Земетресението от вчера е почти повторение на земетресението, станало в зоната на 13 август 1822 г. с магнитуд, оценяван на около 7,4

от сеимолозите. Този трус по онова време е предизвикал огромно количество разрушения, цели градове са били опустошени, а се смята, че загиналите са били десетки хиляди, припомня Роджър Мусон.

Земетресението от вчера стана на малка дълбочина

– около 17,9 километра – близо до град Газиантеп и неговите два милиона жители. То бе предизвикано от движение на север на Арабската тектонична плоча, която напредва в Турция, обяснява сеизмологът.

Когато напрежението става прекалено силно, плочата напредва рязко и освобождаването на енергия

при това движение предизвиква значително земетресение, като това, което стана вчера, посочва специалистът.

Мащабите на разрушенията зависят също от дължината на разцепването на земята по протежението на разломната линия

– около стотина километра в случая със земетресението от вчера, казва сеизмологът. Това означава, че която и да е точка в близост до тези 100 километра се е озовала де факто в центъра на труса.

Строителството на сгради е предоминиращ фактор,

когато се случва земетресение, казва от своя страна Кармен Солана, която е вулканолог от Британския университет в Портсмът.

„Устойчивостта на инфраструктурата за жалост не е еднаква на всички места в Южна Турция и особено в Сирия. Следователно спасяването на хората сега зависи от бързината, с която се извършват спасителните операции“, посочва тя.

Трусът в Турция през 1999 г. стана повод за законодателство, прието през 2004 г. и задължаващо всяко ново строителство да се подчинява на критерии за сеизмична устойчивост.

Мащабите на разрушенията, констатирани вчера, трябва да накарат турските власти да проверят дали законът е бил спазен, според Джоана Фор Уолкър от Института за намаляване на рисковете и катастрофите към Юнивърсити колидж в Лондон.

Много сгради рухнаха като палачинки, допълва вулканологът Бил Макгуайър от същия лондонски университет.

Това се случва, когато стените и подовете не са достатъчно солидни, всеки етаж се срутва вертикално върху този под него, като оставя малко шансове за оцеляване на обитателите, обяснява той.

Не е рядкост да се види на места една сграда, почти непокътната от труса, и

до нея, следващата сграда – напълно срутена заради съмнително строителство или лоши материали, казва той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивска адвокатка, оцеляла при труса в Турция, със смразяващ разказ за случилото се
Next: Сеизмологът проф. Павлов разкри цялата истина за сградите у нас: При трус 7 по Рихтер те ще

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.