Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потрес: Баровци със скъпи коли се бият за вмирисана риба след потопа в Карловско
  • Новини

Потрес: Баровци със скъпи коли се бият за вмирисана риба след потопа в Карловско

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
basorasoboasb.jpg

Тузари със скъпи коли от всички краища на страната прииждат към наводнените села в Карловско, но не за да хванат лопатите и да помагат на нуждаещите се хора, а за да пълнят чували с умряла риба. Стигнало се дори до масови безредици на брега.

Богаташите се биели с конкуренти от алчност. Искали да вземат колкото си може повече пъстърва. Това разкри водещият на „Пълен абсурд“ по NOVA Румен Бахов.

„Пъстървата е била отглеждана в рибарник, който е бил пометен от придошлата река Стряма. Сега стотици бракониери пълнят кофи, чували и багажници на коли с огромни количества риба“, уточни водещата на „Здравей, България“ Мира Иванова.

Някои от хората, които са се сдобили безплатно с пъстървата, твърдят, че ще пълнят фризерите си, добави тя.

Не изпускай тези оферти:

„Приливната вълна повлече десетки тонове риба по течението, а задните за плячката стават все повече. Много е вероятно тези пъстърви да са и замърсени и да причинят хранителни отравяния, предупреждават собствениците на рибарника“, каза пък колегата й Виктор Николаев.

„Странни хора прииждат с джипове и бусове. Вероятно част от откраднатите кофи и лопати в едно карловско село са послужили на тези, които събират риба от реката“, добави Бахов.

„Няколко мъже са се опитали да разбият преграда на рибарника, за да бъдат изпуснати още тонове риба. Стигнало се и до конфликти между бракониери“, разказва Мира Иванова.

Румен Бахов пък разказа как върви риболовът в мътни води. Според него пъстървата е развалена и не става за ядене.

„Тази риба, която е събират в чувалите, след един час става негодна за употреба. Рибата, която се изкарва от стопанството най-много до 60 минути трябва да бъде преработена и съхранена на определена температура“, обясни техноложката на рибното стопанство, което бе пометено от приливната вълна.

„Направи ни впечатление, че това не бяха бедни хора, не са роми. Те са интелигентни. Колите им бяха луксозни. Бяха от цяла България“, добавя тя.

Ако тази риба не се почисти до 1 час, става токсична, подчерта технологът.

Призовавам ви – изхвърлете рибата от фризерите и не давайте на близките си от нея, добави тя.

„Тази риба, която е негодна за консумация, е с побелели очи. Тя е по-сива, мека и си личи, че не е годна“, обясни експертът.

„Ромската махала на Баня е само на няколко километра оттук, но няма нито един човек оттам, а хора със скъпи автомобили идват да събират дори и умряла риба“, каза пък неин колега.

„Те са като лешояди. Посъветвахме ги да си тръгнат. Уж си заминаха, но се връщат пак и това продължава два дена“, добавя той.

Не мога да си представя, че след такова бедствие, има хора, които атакуват законно рибно стопанство с цел да разбият преграда, за да излезе още риба, сподели пък Бахов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на НОИ Ивайло Иванов: Пенсиите ще бъдат увеличени с 164 лева
Next: Столтенберг алармира за риск от граждански размирици в Европа и руско нападение срещу НАТО

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.