Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почерня от полиция в София: Мощен удар и арести при спецакция на СДВР
  • Новини

Почерня от полиция в София: Мощен удар и арести при спецакция на СДВР

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
casdvdsvdsbfdsbfnhg.png

Криминалисти откриха голямо количество лекарства, които са със специален режим на изписване, в апартамент в София, при акция на СДВР. Двама души са арестувани.

Сред откритите лекарства има стотици блистери и ампули. Те са с морфин, лидол, оксикодон и други упойващи и силно обезболяващи вещества.

При операцията на полицията има арестувани двама мъже. Те са на 34 и 39 години. По време на обиските полицаите са открили и голям плик с трева. Разследването по случая продължава.

Ще се изяснява по какъв начин задържаните са се сдобили с упойващите вещества, чийто режим на изписване е по-особен.

Още крими:

Пловдивски строител, работещ на свободна практика, източил над 17 500 лева от чужда кредитна карта, като престъплението е продължило почти две години. Първата транзакция датира от 31 януари 2022 година, а последната е извършена на 23 януари тази година.

За този период строителят е извършил множество транзакции в различни градове на страната – включително София, Пловдив и по морските курорти. Първоначално е теглил малки суми пари – по 100-200 лева, като в последствие ставали и по-големи – по 500-600 лева. Предимно е теглил парите на банкомат, но по делото е изяснено и, че е пазарувал по различни обекти и супермаркети. Общата стойност на извършените тегления и плащания е в размер на 9 938,94 американски долара в левовата равностойност – 17 583 лева, пише TrafficNews.

След като бил заловен, на мъжа било повдигнато обвинение от Окръжна прокуратура – Пловдив.

Преди дни строителят се изправи пред съда, където се призна за виновен и магистратите одобриха сключено между него и прокуратурата споразумение. Пловдивчанинът договори условна присъда от 1 година и 9 месеца с изпитателен срок от 3 години и половина. Той трябва да заплати и разноски по делото в размер на 160 лева.

Още:

Пловдивският полицай Пеньо Пашиков, който миналата година бе хванат с подкуп за 50 лева, се изправи днес пред съда. Арестът му се случи на 30 септември, а на 1-ви октомври беше привлечен като обвиняем, задържан за 72 часа и след това освободен под гаранция от 1000 лева.

Пътният полицай Пашиков и негов колега забелязали, че шофьор навлиза в забранена улица, а за да не го глобят полицаите са му поискали сумата от 50 лева, предаде TrafficNews. Водачът подал банкнотата, а униформеният служител сляпо повярвал , че си е получил подкупа и проблема е бил решен. Преди да даде парите обаче, шофьорът снимал банкнотата. Междувременно подал сигнал в полицията срещу тях. Служители на „Вътрешна сигурност“ са реагирали веднага. На място, съвместно със служители на ОДМВР – Пловдив, те са установили същата банкнота у обвиняемия. Той бе задържан, а след това отстранен от полицията.

Административният съд- Пловдив обаче отмени заповедта на директора на пловдивската полиция и той бе възстановен на работа. Днес в съдебната зала стана ясно, че пътният полицай се е отказал от системата и работи в частна фирма. Той не призна вината си и заяви, че иска делото да протече по общия ред с разпит на всички свидетели.

Съдията насрочи делото за следваща дата и потвърди паричната гаранция на мъжа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отидох в дома на майка ми без предупреждение и като отворих вратата с моя ключ, бях зашеметена от това, което заварих
Next: Голям обрат с отнемането на коли от шофьорите им

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.