Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почерня от полиция в София: Мощен удар и арести при спецакция на СДВР
  • Новини

Почерня от полиция в София: Мощен удар и арести при спецакция на СДВР

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
casdvdsvdsbfdsbfnhg.png

Криминалисти откриха голямо количество лекарства, които са със специален режим на изписване, в апартамент в София, при акция на СДВР. Двама души са арестувани.

Сред откритите лекарства има стотици блистери и ампули. Те са с морфин, лидол, оксикодон и други упойващи и силно обезболяващи вещества.

При операцията на полицията има арестувани двама мъже. Те са на 34 и 39 години. По време на обиските полицаите са открили и голям плик с трева. Разследването по случая продължава.

Ще се изяснява по какъв начин задържаните са се сдобили с упойващите вещества, чийто режим на изписване е по-особен.

Още крими:

Пловдивски строител, работещ на свободна практика, източил над 17 500 лева от чужда кредитна карта, като престъплението е продължило почти две години. Първата транзакция датира от 31 януари 2022 година, а последната е извършена на 23 януари тази година.

За този период строителят е извършил множество транзакции в различни градове на страната – включително София, Пловдив и по морските курорти. Първоначално е теглил малки суми пари – по 100-200 лева, като в последствие ставали и по-големи – по 500-600 лева. Предимно е теглил парите на банкомат, но по делото е изяснено и, че е пазарувал по различни обекти и супермаркети. Общата стойност на извършените тегления и плащания е в размер на 9 938,94 американски долара в левовата равностойност – 17 583 лева, пише TrafficNews.

След като бил заловен, на мъжа било повдигнато обвинение от Окръжна прокуратура – Пловдив.

Преди дни строителят се изправи пред съда, където се призна за виновен и магистратите одобриха сключено между него и прокуратурата споразумение. Пловдивчанинът договори условна присъда от 1 година и 9 месеца с изпитателен срок от 3 години и половина. Той трябва да заплати и разноски по делото в размер на 160 лева.

Още:

Пловдивският полицай Пеньо Пашиков, който миналата година бе хванат с подкуп за 50 лева, се изправи днес пред съда. Арестът му се случи на 30 септември, а на 1-ви октомври беше привлечен като обвиняем, задържан за 72 часа и след това освободен под гаранция от 1000 лева.

Пътният полицай Пашиков и негов колега забелязали, че шофьор навлиза в забранена улица, а за да не го глобят полицаите са му поискали сумата от 50 лева, предаде TrafficNews. Водачът подал банкнотата, а униформеният служител сляпо повярвал , че си е получил подкупа и проблема е бил решен. Преди да даде парите обаче, шофьорът снимал банкнотата. Междувременно подал сигнал в полицията срещу тях. Служители на „Вътрешна сигурност“ са реагирали веднага. На място, съвместно със служители на ОДМВР – Пловдив, те са установили същата банкнота у обвиняемия. Той бе задържан, а след това отстранен от полицията.

Административният съд- Пловдив обаче отмени заповедта на директора на пловдивската полиция и той бе възстановен на работа. Днес в съдебната зала стана ясно, че пътният полицай се е отказал от системата и работи в частна фирма. Той не призна вината си и заяви, че иска делото да протече по общия ред с разпит на всички свидетели.

Съдията насрочи делото за следваща дата и потвърди паричната гаранция на мъжа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отидох в дома на майка ми без предупреждение и като отворих вратата с моя ключ, бях зашеметена от това, което заварих
Next: Голям обрат с отнемането на коли от шофьорите им

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.