Популярната телевизионна водеща и лекар д-р Неделя Щонова е неутешима, след като загуби баща си. Въпреки че наскоро той претърпя животоспасяваща операция, днес стана ясно, че той е починал. За това съобщи самата д-р Щонова в социалната мрежа „Фейсбук“.
Ето какво написа тя:
Неразделни
Нямам къде да се скрия от тази болка.
И от тази тъга.
Най-прекрасните сини очи на света угаснаха.
Но… мили тате, твоята синева ще живее в очите на нашите деца, на нашите внуци и правнуци.
И това ще бъде твоето Възкресение.
Вечна да бъде твоята генетична памет.
Защото ти, тате, си най-достойният човек на света!
Благодаря ти, тате.
За живота, който ми даде.
За любовта. За крилете.
За всички правдиви ценности.
За бащиното крило, под което заедно с Васко пораснахме здрави, щастливи и трудолюбиви.
За това, че ме научи да се боря, да стискам зъби, да обичам реда, труда и дисциплината.
Да бъда командос!
Благодаря ти за щастието в очите на мама.
За всичко, на което ти ме научи, благодаря.
Благодаря на Вселената, на семейството ни, за възможността да се въплътя в това, което съм. И да имам брат като Vassil Shtonov.
Тате, да съм твоя дъщеря… да си говорим, да ме гушкаш… да ми се караш и все да ме изграждаш… беше вълшебство.
И винаги ще е така.
Аз сега няма къде да се скрия от тази тъга. И ужасно боли.
Но тате, всяка вечер ще те търся сред звездите и ще те чакам в съня си. Идвай, моля те, моля те…
Ще гледам родопската гора, боровите връхчета, ще гледам звездите, ще виждам и чувствам теб и всичко свързано с теб. Небето ще плаче заедно с мен, ще ми бъде тъжно, много тъжно, ще чувстваме твоята свята любов и закрила.
А ти и от там ще бдиш над нас, над съня и дните ни, ще ни пазиш и водиш към светлината… винаги и завинаги.
А аз винаги и завинаги ще си остана детето ти, онова пет годишно мъниче, твоето любимо Недялче, което ти водеше на морето в Обзор. По ръцете ни кацаха калинки, ние играехме на пясъка, а ти се смееше и беше толкова млад, красив, синеок, висок, всеотдаен… и строг. Очите ти се усмихваха по-сини и светли от зората и от небето. А до нас се разплискваше морето.
Морето… което сега реве с пълна сила…
Тате, да съм твоя дъщеря и твоето мъниче е моята най-голяма броня и така ще бъде до края на дните ми.
Обичам те!
Благодаря ти, мили татко!
За всичко, което си изградил в нас.
Аз съм твоето зидарче Мингу.
Почивай в мир.
Спи спокойно.
С благодраност коленича пред паметта ти и… и…
И ти си в мен, тате.
Ти живееш в нас.
От името на цялото ни семейство благодаря на всички лекари, които през годините ни помагахте. Благодарим с обич, признателност и респект.
Бяхте прекрасни!
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: