Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина най-красивата жена в света – великата Джина Лолобриджида – поклон!
  • Новини

Почина най-красивата жена в света – великата Джина Лолобриджида – поклон!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
ghaskhasd.png

Италианската актриса Джина Лолобриджида почина на 95-годишна възраст, съобщиха световните агенции.

На 4 юли 2022 г., когато отпразнува 95-ия си рожден ден, Лолобриджида каза, че е решена да продължи артпроектите си, сред които и фотографията, с които се зае след епохата, в която бе смятана за секссимвол.

Наричана „Bersagliera“ на италианското кино – прозвище, което й остана след изиграването на едноименната роля, Лолобриджида каза:

„Рожденият ми ден е прекрасен крайъгълен камък, но аз продължавам да работя“.

Не изпускай тези оферти:

„Подготвям книга с илюстрации, скици в червена охра. Това е важно.“, припомнят от АНСА, цитирана от БТА.

Богинята на киното, обявена за „Най-красивата жена в света“ след едноименния филм с Виторио Гасман от 1955 г., добави:

„Може би звучи странно, но аз все още работя постоянно, чувствам, че има много неща, които мога да кажа, и се надявам да имам време, за да изпълня целите, които съм набелязала“.

Говорейки пред торта с форма на сърце, украсена с ягоди, Лолобриджида допълни:

„Чувствам се много обичана и развълнувана, защото има много хора, които искат да отбележат рождения ми ден“.

По повод рождения й ден гилдията на италианските киносценаристи награди Джина Лолобриджида със „Сребърна лента“ за професионални постижения, отбелязвайки, че това отличие се връчва в Рим от 1946 г. – годината, в която е започнала кариерата на актрисата.

Миналият септември актрисата претърпя операция на бедрената кост, която тя счупи след падане у дома.

Още преди четири години Лоло влезе в болница поради битов инцидент. По този повод актрисата беше взета под грижите на лекарите на Sant’Eugenio, болница недалеч от нейната вила Appia Antica.

През август Лолобриджида се кандидатира за сенатор на предстоящите в родината й избори в края на септември. Номинирана е от предизборната листа „Суверенна и народна Италия“, зад която стоят Комунистическата партия, Социалистическата партия, движенията „Гражданско действие“, „Все още Италия“ и „Да си върнем Италия“.

Април 1968 г. Джина Лолобриджида на снимачната площадка на „Un Bellissimo Novembre“ („Този ​​прекрасен ноември“) в Катания, Сицилия (Снимка: Getty Images)

Лолобриджида, която напусна киното преди около 30 години, участва през 1999 г. в изборите за Европейски парламент, но не бе избрана, тъй като имаше едва 10 000 гласа.

Красивата италианка е родена на 4-ти юли през далечната 1927-а година в Субиако. В продължение на половин век тя е на екрана и е носител на наградите наградата „Хенриета“ през 1961-ва, „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл и комедия през 1969-а, „Златен глобус“ за най-добра поддържаща роля през 1985-а, награда на БАФТА за най-добра чуждестранна актриса и „Давид на Донатело“ – най-високата награда за италианско кино, еквивалент на „Оскар“ на Американската академия.

Джина Лолобриджида е една от трите най-големи звезди на италианското кино, заедно със София Лорен и Клаудия Кардинале. През 1947-а година е трета на конкурса „Мис Италия“, а през 60-те години на миналия век бе обявена за най-красивата жена в света.

Лолобриджида винаги е била харесвана, но в младостта си рядко се е забърквала в емоционални залитания и авантюри, въпреки че се е снимала с най-красивите мъже на своето време: Антъни Куин, Хъмфри Богарт, Марчело Мастрояни, Рок Хъдсън и др.

„От многото знаменити мъже, които са ме обичали, нито един — подчертавам, нито един не ми е предложил брак. Защото в жената мъжете ценят не красотата, а покорството и смирението. Това аз не мога да им предложа.“, казваше тя.

От 2021 г. дивата имаше личен попечител, назначен от съда, за да защитава нейните права и собственост. Това бе поискано в съдебен иск от нейния син Андреа Милко Скофич и внука й Димитри. В центъра на разследващата дейност на прокурорите бе бившият мениджър на актрисата Андреа Пиацола, обвинен, че „плячкосал“ богатството на актрисата, възползвайки се от доверието ѝ. Антонио Салви също се озова на съд с него. За него се твърди, че е действал като посредник с аукционна къща за продажбата на около 350 предмета, собственост на Лолобриджида.

Скофич-младши обяви, че е завел делата от любов към майка си и твърди, че емоционалното й състояние е на 5-годишно дете. Той директно обвини 34-годишният асистент на Лолобриджида – Андреа Пиацола в опит за манипулация и ограбване.

Според решението на магистратите актрисата не е била умствено безпомощна, но медицинската експертиза я е определила като уязвима по отношение на коректна преценка на действителността. Това означава, че заинтересовани хора биха могли да се възползват от нея.

Последната публична поява ма Лолобриджида беше на 21 ноември 2022 г., когато тя избухна в сълзи по време на неделното шоу, излъчвано по една от италианските телевизии. Поводът беше точна тази дълга съдебна битка, която изправи актрисата срещу сина й внука й. Лолобриджида включи бившия си асистент в завещанието си.

„Имам прави да живея и да умра в мир“, проплака тя, разказвайки за съдебните битки със сина й Милко Скофич и внука й Димитри, след като е обявила, че оставя на дългогодишния си асистент Андреа Пиацола голяма част от парите си.

Водещата на неделното шоу Мара Вениер се опита да успокои актрисата, казвайки:

„Стига, никога не съм те виждала с толкова нисък дух, нали помниш, че си Барселиера“. Тази роля е най-запомнящата се в кариерата на Лолобриджида.

Но дивата, дългогодишна съперничка на сънародничката си София Лорен, каза, че е „унизена“ от отношението на семейството към наследството й. „Съмнявам се, че ще успея да се справя с това“.

През последните години актрисата се бе посветила преди всичко на изкуството, скулптурата и фотографията и не спираше да прави нови планове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добавете Кока-Кола към брашното и ще получите вкусотия, която се надува като балон и е мека като памук
Next: Марина Цекова просълзи зрителите с тези думи за мъжа си, Златимир Йочев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.