Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина писателят Валентин Караманчев – един от големите майстори в българското слово
  • Новини

Почина писателят Валентин Караманчев – един от големите майстори в българското слово

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
bggasmasiastor.jpg

Напусна ни още един от големите майстори на българското художествено слово Валентин Караманчев, съобщиха на БТА от Съюза на българските писатели.

Поклонението ще се състои на 11 декември, неделя, в ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Валентин Караманчев е роден в град Неврокоп, където завършва средно образование. След завършването на висшето си образование започва работа като окръжен кореспондент на вестник „Народна младеж“, на който впоследствие става главен редактор.

Бил е заместник- главен редактор на вестник „Работническо дело“, директор на издателствата „Народна младеж“ и „Партиздат“, генерален директор на ДСО „Книгоиздаване“ и председател на държавното творческо и стопанско обединение „Българска книга и печат“.

Не изпускай тези оферти:

Популярни са книгите му „Мървашки песнивец“, „Черешова Задушница“, „Елен от Велика гора“, „Въздаяние“, посветени на борбите на народа ни за свобода, на хората от родния край на писателя, на сложните отношения около спорните територии и историческите несправедливости, довели до разпокъсването на родината ни, както и мемоарната му книга „Брашнен чувал“.

Валентин Караманчев е почетен гражданин на град Гоце Делчев, носител е на наградите „Людмил Стоянов“, „Андрей Германов“ и наградата за чистота на българския език „Иван Богоров“ (2022), както и на чуждестранни отличия за литература.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работник поглъща откраднато злато, но е хванат от алармата на вратата
Next: Нинова е безутешна, получи писмо от Брюксел! Новият председател на ПЕС се ядоса

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.