Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Появи се следа за Ники! Видели са го с кучето да…
  • Без категория

Появи се следа за Ники! Видели са го с кучето да…

Иван Димитров Пешев декември 21, 2024
Screenshot_8

Новото е, че в резултат на провежданите оперативно-издирвателни действия можем с една висока степен на вероятност да определим посоката,в която детето е тръгнало от двора, в който последно е забелязано.

В днешния ден основно усилията ще бъдат насочени в посока северозапад от дома. Това обясни пред Нова телевизия Стефан Джолев, началник на сектор „Издирване“ в Главна дирекция „Национална полиция“, по повод търсенето на 13-годишния Николай от Конаре, който е в неизвестност от 17 декември.

 

По думите му липсата на следа от камерите в района показва, че по всяка вероятност детето не е тръгнало в тази посока.

„От вчера има кадър, който дава някаква надежда и увереност, че поне имаме посоката на първоначалното оттегляне. Това дете е възможно да се движи продължително време, макар че не е било от най-подвижните“, разкри той.

Кадърът не е много добър, но „вероятно това, което се вижда, е детето и кучето, които тръгват в посока северозапад“.

Джолев обясни, че решението дали издирването с хеликоптер да продължи винаги е на екипажа, който може да прецени метеорологичните условия.

„Моята версия е, че това дете по някаква причина е отвързало кучето и е тръгнало с него. Все пак той е със синдром на Даун, много е трудно да се каже какво е в главата му“, заяви криминалистът.

Той уточни, че на въпросния кадър се виждат по-скоро силуети, но е „много висока вероятността“ това да са Николай и кучето. Полицаят призна, че заради растителността в района е възможно да има пропуски.

Джолев каза още, че са единични случаите, в които изчезнали деца не са намерени.

Той беше помолен да коментира и издирването на Петьо Петров-Еврото и Стоян Мавродиев.

„Тяхното обявяване за издирване е във връзка с постановление на наблюдаващата прокуратура – Софийска градска прокуратура. Като такова ние сме ограничени да даваме информация“, обясни той.

„И двете лица са обявени за общодържавно и международно издирване“, допълни той.

Стоян Мавродиев е обявен за международно издирване с европейска заповед за арест. Обявен е в шенгенската информационна система.

Джолев посочи, че е възможно издирваните лица да се сдобият с истински документи за самоличност с невярно съдържание: „Не е тайна, че има държави, където можеш да придобиеш подобен документ“.

Криминалистът даде повече подробности и за бягството на затворник от болница в Бургас. „Той е със сирийско гражданство. Беше задържан в следвения арест. Оттам е преместен в УМБАЛ-Бургас, където от третия етаж е скочил. Много бързо бяха проведени изидрвателни мероприятия“.

След няколко дни той е открит на адрес, където е бил със счупен крак. Други двама чужденци са живеели в това жилище, пребивавали са законно.

Continue Reading

Previous: Голям празник е! Красиви имена черпят днес
Next: Уникална заливка, с която баклавата ще стане много по-вкусна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.