Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правнучката на Ванга: Никога не съм искала дарбата й. Много малко от писанията за нея са истина
  • Новини

Правнучката на Ванга: Никога не съм искала дарбата й. Много малко от писанията за нея са истина

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
prasvnavas.png

Макар вече отдавна да не е сред живите, баба Ванга живее в спомените на своите наследници – децата и внуците на нейната осиновена дъщеря Венета.

Сега правнучката на пророчицата, красивата Кристина Граховска, даде първото си интервю, в което говори за своите спомени за баба си.

„Никога не съм искала дарбата на прабаба ми Ванга.

Не съм я и имала. То способностите не се предават по род или по кръв, а са от Господ тези неща. Освен това, животът на баба ми никак не е бил лесен. Да си свързан с болките и мъките на толкова хора и те да са всеки ден пред дома ти. Това е живот, отдаден на хората. Защото рядко някой е идвал за хубаво при баба Ванга.“ Това споделя в първото си интервю правнучката на пророчицата – красивата Кристина Граховска. Момичето е внучка на единствената дъщеря на Ванга – Венета Гущерова.

Думите й по-горе са по повод писанията на журналисти, че е наследила дарбата на великата Ванга – отключила я била в тийнейджърска възраст според някои медии.

„Баба ми Венета също е много интересна жена, но и тя не иска да говори, защото много се измисля по темата за Ванга. Тя идва постоянно при нас тук, в Благоевград, за да вижда детенцето ми Алис, което е вече на две години.

Ние сме постоянно заедно и непрекъснато си разказваме истории. Целият ни род сме много вярващи, набожни. Това, което се пише за Ванга, много малко е истина. Небивалици изписват постоянно и затова сме решили да не говорим в публичното пространство“, казва Кристина.

правнучката на Ванга сватба

Младата жена е майка на момиченцето Алис, което е кръстила на 40-ия му ден. „Винаги съм се вслушвала в думите на Ванга и на баба ми, че човек не трябва да иска много, а да се задоволява и с малкото, защото ако искаме много, трудно можем да платим цената за него“, казва Граховска.

Кристина е трудолюбива от малка и преди да роди, е имала салон за красота. С днешна дата тя учи маркетинг и смята да се пренася в София при новия си любим. „След като завърша, ще го мислим къде да живеем“, казва правнучката на пророчицата.

В момента Кристина е с нов мъж, а преди известно време се е разделила със съпруга си Владислав Пашалиев от Петрич. „Сега срещнах любовта и се надявам, като поотрасне дъщеря ми, да свържем живота си с него в брак“, казва красавицата.

През 2018 г. наследничката на голямата пророчица вдигна сватба с полицая Владислав Пашалиев от Петрич. Церемонията се състоя в Благоевград. Двамата млади тогава получиха благословия лично от дъщерята на Ванга – Венета. За венчавката си Кристина получила от нея ценен подарък – златна монета, която се предавала от ръка на ръка по женска линия, твърдят в Благоевград. Двамата с Владислав нямат общи деца.

„Баба ми много вярва в брака. Вярва и във всичко, свързано с Господ, аз също. Някой ден, ако разкаже за Ванга, със сигурност ще се убедите колко прекрасна жена е“, казва Кристина за баба си.

В едно от редките си интервюта тя споделя, че Ванга е била като всички останали майки – карала й се, но и я обичала и много се грижила за нея. „Аз съм дошла на две години и половина в нейния дом. Когато сутрин ставах, закуската ми беше готова и дрехата ми беше изгладена. Гушкахме се, тя ме обичаше, галеше ме“, спомня си Венета пред медиите. Като малка не осъзнавала какво е Ванга, а като пораснала, разбрала, че множеството хора неслучайно се събирали пред дома им.

Венета признава, че е опитвала веднъж да излъже Ванга, и пророчицата я хванала. „Изхарчих едни пет лева, но й казах, че съм ги изгубила. Тя ме хвана, че в сладкарницата съм ги изгубила и съм черпила приятелките, което беше факт. Просто не можеше да скриеш нищо от нея. Мен ме беше страх да я излъжа нещо, за да не ми вика после“, разказва Венета.

Днес щерката на ясновидката продължава да живее скромно в Петрич и да се радва на многолюдното си семейство. Дъщеря й Димитрина Митрева е известна със своите ръчно изработени цветя от хартия и именно с такива бе украсила сватбата на дъщеря си преди години.

Венета продължава да не иска да пише книга и да разказва за живота си с Ванга, тъй като много се спекулирало с всичко около нея, не само с пророчествата й. Тя недоумява и защо името на Ванга фигурира в спомените на хора, за които се знае, че никога, ама никога не са били близки с нея. Такива имало сред петричани, но и от страната.

„Като знам отношението на някои нейни съседи, които при обиските в къщата ни говореха какво ли не, плюеха я страшно, а след смъртта й разказват небивалици за близостта си с майка ми, просто не е за вярване. Пишат се нейни приятели, а майка си замина от този свят с тъга от такива като тях. До последно носеше спомена как се подиграваха на способностите й“, признава болката си дъщерята й Венета.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 48-годишната Мирослава, простреляна при атентата срещу Алексей Петров е майка на малко дете
Next: Киното потъна в скръб: Почина млад и обичан актьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Обрат! Голяма изненада, ако изборите са днес
  • Обмислят се различни предложения за мерки, насочени към към младите шофьори с новопридобити права, за тяхната и на останалите на пътя безопасност
  • Извънредна новина за хората с ТЕЛК и НЕЛК
  • Взето е съдбоносно решение за Карлос Насар
  • Помните ли робинята Изаура? На 69 изглежда невероятно и изненада с признание
  • Часове след раждането на дъщеря ни съпругът ми ме изгони от дома ни и поиска развод
  • Баба ми цял живот отказваше да говори за едно лято през 1968 година – докато на погребението ѝ не се появи непознат мъж, който разкри нещо смразяващо
  • Хванах съпруга си да си пише с колежка. Беше ми ужасно болно, но реших да не вдигам скандал.
  • В 34-тата седмица от бременността се прибрах от работа и открих, че съпругът ми е дал всичките ми дрехи за бременни на сестра си
  • Мъж отива на гарата, за да си купи билет за влака.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.