Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Правя топчета от каймата и ги слагам в гъбите – как ме е яд, че не знаех тази рецепта преди!
  • Без категория

Правя топчета от каймата и ги слагам в гъбите – как ме е яд, че не знаех тази рецепта преди!

Иван Димитров Пешев януари 19, 2025
Screenshot_23

Гъби и кайма? Това е перфектна комбинация, която ще бъде перфектна като предястие за най-скъпите ви гости.

Гъби, кайма и кашкавал явно са доказана и много популярна комбинация в кухнята. Тази рецепта използва всички тях.

Вкусно е и наистина лесно.

Идеален например за предястие при неочаквано посещение от страна на приятели или роднини.

Мисля, че това е и идеалната идея за бърза и лесна вечеря по всяко време на седмицата.

След като опитате тази рецепта, гъбите, пълнени с кайма, ще бъдат хит в дома ви.

рецепта пълнени гъби

И така – ето необходимите продукти за Пълнени гъби с кайма и кашкавал :

Пълнени гъби с кайма и кашкавал

Продукти:

  • 500 г гъби
  • 500 г мляно месо
  • магданоз
  • 100 г кашкавал или сирене
  • масло
  • сол
  • смлян черен пипер
  • сладък червен пипер

Приготвяне:

Първата стъпка е да почистите гъбите и да премахнете пънчетата им.

гъби в тава

Снимка: YouTube

Готовите гъби се нареждат в тава, леко намазана с олио.

Овкусете каймата със сол, черен пипер и червен пипер. Добавете наситнения магданоз и разбъркайте всичко.

овкусена кайма

Снимка: YouTube

Препоръчвам топчетата от кайма да се оформят с ръкавици или леко намаслени ръце.

пълнени гъби с кайма

Снимка: YouTube

Когато са готови, се слагат в гъбите и се намазват леко с олио.

Сложете всичко във фурната и печете на 180°C за 30 минути .

През това време настържете кашкавала. Когато нашите пълнени гъби са готови, ги поръсваме с настърган кашкавал и ги слагаме във фурната за още 5 минути.

гъби с настърган кашкавал

Снимка: YouTube

Идеалното предястие е готово.

пълнени гъби с кайма и кашкавал

Снимка: YouTube

Можете да приготвите гъби пълнени с кайма за вечеря или като предястие за гости. Изглеждат невероятно със зеленчуци.

предястие гъби

Снимка: YouTube

Може да ги поднесете и например върху лист от салата.

Желаем ви добър апетит! 🙂

Continue Reading

Previous: Колкото и да направите, ще се изяде още от тавата! Върхът на домашните банички – вижте как тегля аз корите, много е лесно
Next: Соленки 1:1:1 – няма нужда да пишете рецептата, само от 3 съставки е!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.