Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прашните тефтери разсекретяват позорната истина: България предава Христо Стоичков през 1992
  • Новини

Прашните тефтери разсекретяват позорната истина: България предава Христо Стоичков през 1992

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
satastoasitasktakstast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

1992 г. е специална за Христо Стоичков. “Барселона” е шампион на Испания с точка пред “Реал” (Мадрид).

Каталунците за първи път печелят КЕШ след един невероятен финал в Лондон на “Уембли” срещу “Сампдория”. Тогава Камата сяда върху кралската ложа и вдига най-ценния трофей. След това вкарва гол във финала на Междуконтиненталната купа, но губи от бразилския “Сао Паулу” с лидер невероятния Раи.

Христо Стоичков с легендата Фабио Кабело на поредното събитие организирано от УЕФА.

На европейското в Швеция триумфира Дания, на финала е победена Германия.

Но във вота за “Златната топка” изненадващо триумфира Марко ван Бастен. Единственото, което е спечелил, е титлата на Италия с “Милан”.

Камата е безспорен лидер на най-добрия отбор в Европа, като за сезон 1991/1992 г. в 44 мача във всички турнири нанизва 22 гола. Или е в основата на всичко.

Ван Бастен обаче вкарва 4 гола във вратата на ИФК “Гьотеборг” и всички се възтрогват по неясни причини.

Във вота на “Франс футбол” участват 29 журналисти от Албания, Австрия, Белгия, България, ОНД (бившия СССР), Кипър, Чехословакия, Дания, Англия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Ирландия, Румъния, Шотландия, Испания, Швеция, Швейцрия, Турция и Югославия.

Марко ван Бастен печели с 98:80 точки пред Стоичков.

Той има 11 първи места, българинът 10. Трима са за Томас Хеслер от “Рома”, двама са за вратаря на датчаните Петер Шмайхел от “Манчестър Юнайтед”, и по един предпочитат Денис Бергкамп от “Аякс”, Браян Лаудруп от “Фиорентина” и Роналд Куман от “Барса”.

Стоичков не фигурира в 9 анкети и заради това остава втори. Ван Бастен липсва само 4. Камата разбира за крайния резултат след мача със “Сао Паулу” и се разплаква.

Христо Стоичков на Световното зимно първенство по футбол, на което той реализира красиви попадения.

Но той ще трябва да преглътне още едно разочарование. По същото време новото издание в България “Меридиан спринт” прави за втори път анкета за най-добър футболист, но за разлика от тази на “Франс футбол” в нея участват не само европейци. Всички биха очаквали Стоичков да е първи в нея, защото все пак е българска. Но както се казва, никой не е пророк в собствената си родина.

В анкетата се включват 60 журналисти. Само 15 от тях поставят Стоичков на първо място. Това са Асен Виденов (“Старт”), Будьони Евгениев (“Земя”), Веселин Лесингеров (“Земеделско знаме”), Владислав Колев (“Футбол”), Емил Манджаров (“Старт”), Емил Янев (“Футбол”), Иво Симбаев (“Албион”), Красимир Димитров (“Континент”), Методи Манченко (“24 часа”), Михаил Савов (“Футбол”), Николай Петрини (“Репортер 7”), Петър Василев (Канал 1), Светослав Табаков (“Спорт”), Хайк Вахрам (“Отечествен вестник”) и Явор Геронтиев (“Стандарт Нюз”).

Камата е втори в анкетите на 13 журналисти. Това са Бальо Балев (“Мач експрес”, като първи при него е Марко ван Бастен), Владимир Памуков (“Труд”, Ван Бастен), Георги Атанасов (“Стандарт Нюз”, Ван Бастен), Диян Никифоров (“Марица”, Ван Бастен), Красимир Минев (Канал 1, Ван Бастен), Крум Савов (Ефир 2, Ван Бастен), Любомир Серафимов (“Меридиан спринт”, Браян Лаудруп), Михаил Делев (“Меридиан спринт”, Петер Шмайхел), Румен Пайташев (“Футбол”, бразилецът Раи от “Сао Паулу”), Станчо Шукеров (“Земеделско знаме”, Ван Бастен), Стоян Кукуванов (“Спорт”, Ван Бастен), Теодор Черешев (“Спорт тото”, Ромарио) и Ценко Симов (“Спорт”, Ван Бастен). Интересното е, че в тази група са един куп журналисти, които минават за близки на Стоичков, но не са го подкрепили.

Групата, която е поставила Камата на трето място, е от 16 журналисти. Това са Андрей М. Кожухаров (БТА, като пред него са Ван Бастен и Раи), Борислав Константинов (“Старт”, Ван Бастен и Бр. Лаудруп), Васил Тодоров (“Албион”, Ван Бастен и Алистър Маккойст), Ганчо Гатев (“Дума”, Ван Бастен и Томас Хеслер), Георги Терзийски (“Стандарт Нюз”, Ван Бастен и Бр. Лаудруп), Гретиен Славов (“Спорт тото”, Ван Бастен и Ерик Кантона), Иван Гелков (“Тотомен”, Флеминг Поулсен и Раи), Иван Чомаков (“Футбол”, Ван Бастен и Луис Енрике), Калин Катев (БНР, Ван Бастен и Бр. Лаудруп), Михаил Георгиев (“Футбол”, Шмайхел и Ван Бастен), Никола Ексеров (“Старт”, Ван Бастен и Шмайхел), Николай Веселинов (БНР, Ван Бастен и Ромарио), Николай Колев-Мичмана (Ван Бастен и Раи), Николай Спасов (“Гол”, Ван Бастен и Раи), Станко Добрев (“Меридиан спринт”, Бр. Лаудруп и Денис Бергкамп) и Томислав Русев (“Старт”, Ван Бастен и Раи).

И разбира се, доста многобройна е групата, за която явно КЕШ и финал на Междуконтиненталната купа не означават нищо. В нея влизат всички останали. Главно фенове на “Левски”, които явно не са простили на Стоичков 4-те гола във вратата на Здравков. Това са Александър Гигов (“Демокрация”, Ван Бастен, Бергкамп, Ромарио), Атанас Пържелов (“Футбол”, Марадона, Ван Бастен, Шмайхел), Борис Касабов (“Ефир 2”, Ван Бастен, Хеслер, Раи), Васил Колев (“Албион”, Ван Бастен, Раи, Бр. Лаудруп), Евгений Георгиев (“Меридиан спринт”, Ван Бастен, Поулсен, Бокшич), Емил Войнски (БТА, Ван Бастен, Хеслер, Роналд Куман), Емил Кожухаров (БНР, Ван Бастен, Раи, Ромарио), Жаклин Михайлов (“Меридиан спринт”, Хеслер, Роналд Куман, Браян Лаудруп), Захари Николов (“Футбол”, Марадона, Ван Бастен, Браян Лаудруп), Иван Пашов (БНР, Ван Бастен, Франк Рийкард, Брайън Макклеър), Младен Младенов (“Тотомен”, Бергкамп, Раи, Поулсен), Николай Кръстев (“Меридиан спринт”, Хеслер, Бр. Лаудруп, Бергкамп), Павел Бошнаков (Канал 1, Ван Бастен, Хеслер, Браян Лаудруп), Пламен Николов (“Демокрация”, Раи, Ван Бастен, Бебето), Сергей Борисов (“Старт”, Бергкамп, Поулсен, Ван Бастен) и Юлиан Димитров (“Меридиан спринт”, Ван Бастен, Хеслер, Бр. Лаудруп).

И накрая Марко ван Бастен печели дори по-убедително в България, отколкото за “Златната топка”. Той събира 126 точки, а Стоичков остава с 87. Трети е Раи с 35. Все пак има един положителен момент. В родната анкета само 26,7% не подкрепят Стоичков. В другата – цели 33,1%.

Коментарът на Камата: С такава подкрепа в България как да спечеля “Златната топка”? И е бил напълно прав.

Автор: „24 часа“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търновка на 66 години най-после откри голямата си любов в Италия
Next: Детето чудо от Откраднат живот е най-малкият член на МЕНСА в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.