Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена
  • Новини

Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
drevlelvelvlav.png

Редактор: Юлия Георгиева

кадър Нова тв

Преди 5-6 години, тръгвайки на адрес от Районния координационен център ме отклоняват за жена в безпомощно състояние. Само за две минути бухме на адреса, но жената вече беше починала.

Близките поискаха от мен да я съживя. Нещо, което няма как да стане.

Не изпускай тези оферти:

Това коментира в ефира на Нова тв д-р Иво Велев от болницата в Перник.

Обясних, че това е невъзможно. Те ме притиснаха към стената, започнаха да му удрят в областта на корема и гърдите. Медицинската сестра, която беше с мен на адреса, успя да избяга и да извика полиция.

Може би там щях да бъда пребит до смърт. Не знам какво се случи с онези хора тогава, не знам дали са наказани, посочи той.

Когато ходим на адреси, за да помагаме на пациентите, в случай на агресия, ние нямаме паник бутони,няма средства за защита. Спасяваш се, както можеш, коментира той.

Още криминални:

Районната прокуратура в Перник задържа и обвини 32-годишен мъж за нападението над медицинска сестра в болницата в града.

Досъдебното производство е образувано след получен сигнал. Към настоящия момент е установено, че на 19 септември в кабинет на спешното приемно отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник, С.С. нанесъл удар в областта на главата на медицинска сестра при изпълнение на службата й. С това й е причинил лека телесна повреда.

С постановление на наблюдаващия прокурор обвиняемият е задържан за срок до 72 часа. Предстои внасяне в съда на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Обвиняемият С.С. е осъждан.

Още крими анализ:

Висок е броя на шофьорите, качили се зад волана след употреба на алкохол или наркотични вещества. Въпреки полицейските акции, случаите не спират, а войната по пътищата взима още жертви.

Един от най-фрапантните случаи бе катастрофата на бул. „Черни връх“, при която загинаха две млади момичета, а шофьорът се оказа, че системно е нарушавал правилата на пътя.

Според председателя на Българската федерация по автомобилен спорт Румен Дунев, подобни случаи има у нас, защото битува чувството за безнаказаност.

„Не съм виждал по-тежка катастрофа в живота си от тази на бул. „Черни връх“ – скоростта е била много голяма. Такива случаи са изолирани, те се случват на хора, които разсъждават, че могат да останат безнаказани, че са над закона, че има чадър над тях. Tези хора, ако не тази седмица, то след време завършват по този начин“, коментира той в студиото на „България сутрин“.

Той подчерта, че има изискване всички състезатели преди старт да минават през задължителен тест за алкохол и наркотици.

„Алкохолът и наркотиците не правят качествата на водачите по-добри, дават фалшива самоувереност, която често пъти завършва трагично“, заяви Дунев.

Според него един от начините за ограничаване на тежките катастрофи е приемането на нов Закон за движение по пътищата. Той подчерта, че към момента се правят множество поправки, които не дават резултат.

„Депутатите не могат да се обединят около новия Закон за движение по пътищата, в който са заложени много елементи, които като експерти считаме, че ще намалят броя на тежките катастрофи и жертвите, събираемостта на глобите ще се подобри. За този закон не се изискват средства, а хората да забравят, че имат партии и цветове“, каза Дунев пред Bulgaria ON AIR.

Друг проблем, който гостът посочи, е липсата на концентрация при шофьорите – притиснати от битовизмите, шофьорите не мислят за пътя и движението, а се разсейват зад волана.

Дунев разкритикува махането на разграничителните колчета по част от трасето в Кресненското дефиле. Те доказаха, че могат да намалят тежките катастрофи с жертви, които бяха често явление в района.

„Това е нещо, което работи и пази човешки животи. Не трябва да бъде премахнато с лека ръка. Анализът на такава обезопасителна мярка трябва да се разшири и да се приложи на пътя край Микре, например. Този път можеше да ползва добрата практика на Кресна и да се похвалим в края на годината, че сме спасили човешки животи“, уточни Дунев.

И добави, че на критични участъци, в които се провеждат и автомобилни състезания – като прохода Шипка, се извършват ремонти, които пазят шофьорите – включително поставянето на специални предпазни прегради за мотористи.

А на любителите на високите скорости Румен Дунев препоръча да посетят „Писта София“, която ще събере най-добрите състезатели на България на 24 септември на пътен възел „Бояна“.

„Освен че ще направим уникално по мащабите си състезание, нашата цел като федерация е да приобщим всички млади хора с бензин и адреналин в кръвта, да създадем навици и през приложните шампионати те да станат професионални състезатели. Младите хора, които правят необмислени постъпки на пътя – пречупени през призмата на приложните шампионати един ден могат да станат шампиони на България“, убеден е Дунев.

Последното състезания на възел „Бояна“ е било през 2009 г. На състезанието в събота са поканени Петър Стойчев, Кубрат Пулев, Данчо Йовчев. Дунев уточни, че от 9 до 17:30 часа ще бъдат затворени бул. „България“ и едното платно на Околовръстното шосе.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ураганът потопи яхтата на Полихрон Луков! Остана му само
Next: Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.