Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо от гара Ботунец, отекна мощен грохот! Дерайлира огромен австрийски влак, 5 от вагоните са леш!
  • Новини

Предаваме на живо от гара Ботунец, отекна мощен грохот! Дерайлира огромен австрийски влак, 5 от вагоните са леш!

Иван Димитров Пешев юли 27, 2022
petvagoaonina.jpg

Товарен влак дерайлира до гара Ботунец. Излезли от релсите са 5 вагона от общо 20 на товарна композиция на частен товарен превозвач, съобщиха от пресцентъра на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).

Инцидентът е станал в участъка между Яна и Кремиковци. Няма пострадали.

Пътниците от влаковете София – Карлово и Карлово – София се превозват с автобуси в засегнатия участък, а композициите се отклоняват през гара Подуяне Пътническа и гара Казичене.

Аварийни екипи на НКЖИ са на място и работят по възстановяване на движението, се казва в съобщението от държавното предприятие.

Влакът е превозвал цимент.

Причините за инцидента се изясняват.

Още:

За първите 6 месеца на годината счетоводната печалба на цялата група „Холдинг БДЖ“ ЕАД е в размер на 13.256 млн. лева. За първи път от 10 години, групата, която включва „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД и „Холдинг БДЖ“ ЕАД излиза на печалба.

Това се похвалиха от Министерството на транспорта и уточниха, че самостоятелно за „БДЖ-Товарни превози“ в края на юни е реализирана счетоводна печалба от 6.904 млн. лева. След отчитане на ефекта от намалените инфраструктурни такси за дружеството, оперативната печалба от присъщата му дейност е 2 201 000 лева. „БДЖ-Товарни превози“ са били на загуба за целия 10-годишен период от 2012 г. до сега.

За второ поредно тримесечие националният железопътен превозвач отчита увеличение на своите приходи. По-високите приходи се дължат на повече изпълнени заявки за превоз на товари, както и на новите тарифи на компанията, актуализирани спрямо пазарните условия още в началото на годината.

„БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД отчита 34% увеличение на приходите от продадени карти и билети, спрямо същия период на миналата година. Паралелно с това, от януари, дружествата за пътнически и товарни превози са предприели мерки за оптимизация на разходите.

Преди две седмици министърът на транспорта в оставка Николай Събев подписа решение за преобразуване чрез вливане на „БДЖ-Пътнически превози“ и на „БДЖ-Товарни превози“ в „Холдинг БДЖ“. Сливането бе обявено още през февруари. „Целта на тази реформа е да се подобрят планирането, управлението и контролът на движението на пътническите и товарните влакове. След сливането на трите дружества администрацията ще бъде съкратена, разходите ще бъдат намалени, а транспортната услуга ще бъде подобрена, посочват още от транспортното министерство. Стъпките за оздравяване на БДЖ заедно с новите влакове, които ще закупим по Плана за възстановяване и устойчивост, ще върнат на българите удобството в железопътния транспорт“, обясни тогава министър Събев.

Междувременно товарен влак дерайлира край гара Ботунец днес следобед. Той се е движил от Пловдив към гара Илиянци. Композицията е била от 20 вагона, пълни с цимент. Дерайлирали са последните пет. Няма пострадали хора при инцидента.

От НКЖИ уточниха, че инцидентът е станал в междугарието Яна – Кремиковци, дерайлирали са последните пет вагона от композиция на частен товарен превозвач. Влакът е превозвал цимент.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест. Чанко Димитров загина по ужасяващ начин рано тази сутрин. Поклон
Next: Рожен и улица Петър Панайотов, до стадион Локомотив: Кръв на асфалта, омазал е няколко коли докато е бягал от полицията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.