Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме от Добрич, където убийството беше извършено от двама озверели типове директно на улицата
  • Новини

Предаваме от Добрич, където убийството беше извършено от двама озверели типове директно на улицата

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
dobaisbiasibask.png

Окръжна прокуратура – Добрич привлече към наказателна отговорност за убийство по хулигански подбуди двама млади мъже от града. Д.Д. (21 г.) и К.П. (29 г.) са обвинени в извършването на престъпление по чл. 116, ал.1, т. 11, пр. 1 от НК.

Те са задържани за срок до 72 часа с оглед довеждането им в съда за разглеждане искането на прокуратурата за налагане на най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.

Разследването по случая е започнато на 21 октомври 2022 година, след като 52-годишен мъж е намерен на улица в Добрич в безпомощно състояние. Той е отведен в болнично заведение, където въпреки усилията на лекарите, малко по-късно починал.

Назначената съдебно-медицинска експертиза установила, че мъжът е станал жертва на тежко криминално престъпление и смъртта му е насилствена. По тялото му са установени множество травматични увреждания, показващи, че той е станал жертва на побой.

Не изпускай тези оферти:

Незабавно във връзка със случая били предприети множество процесуални действия и действия по издирване на извършител/и на тежкото престъпление. В хода на разследването били събрани доказателства за съпричастността на двамата обвиняеми към убийството, като станало ясно, че са го извършили по хулигански подбуди.

Работата по случая продължава под ръководството и надзора на Окръжната прокуратура в Добрич. Предстои в съда да бъде внесено и разгледано искането на наблюдаващия прокурор за налагане на най-тежката мярка за неотклонение.

Още криминални:

Българка, издирвана за изтърпяване на няколко присъди за кражби в Италия, е задържана във Варна. 25-годишната Дочка М. е била арестувана на 18 октомври на летището в морската столица, става ясно от съобщение на Варненския окръжен съд.

Съдът определи най-тежката мярка за неотклонение -задържане под стража, спрямо 25-годишната Дочка М. до разглеждане на делото за екстрадицията й на Апенините.

Дочка М. е осъдена на 2 години лишаване от свобода от съда в италианския град Лука през юни 2019 г. Тя трябва да изтърпи общо 4 години, 5 месеца и 28 дни, в резултат на кумулацията на това наказание с други по предишни присъди. Европейската заповед за арест, с която жената се издирва, е издадена на 12 септември 2022 г.

Останалите присъди са от юни 2016 г. на Първоинстанционния съд във Ферара, с която Дочка М. е осъдена на 10 месеца затвор, от декември 2015 г. от съда във Флоренция, постановил 8 месеца затвор, а третата и́ присъда е от същия съдебен орган от май 2018 г., като наказанието по нея е 4 години лишаване от свобода.

В съдебното заседание защитата на Дочка М. поиска да не и́ бъде определяна най- строгата мярка за неотклонение, а втората по тежест – „домашен арест“. Искането беше мотивирано с чистото съдебно минало у нас на жената, наличието на постоянен адрес, както и с факта, че е майка на малолетно дете.

С цел да бъде намерен баланс между обществения интерес и този на издирваното лице, за съдът най-адекватната мярка за неотклонение към този момент е задържане под стража, предвид скорошното разглеждане на делото за екстрадицията на мла??ата жена.

Определението на съда може да бъде обжалвано.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарите от Варна спасиха родилката Стела след 20 дни борба за живота й
Next: Рашидов всява респект у всеки. Проговори за Мултигруп и силните думи на жена си и Борисов

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.