Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме от Шумен, където Борисов извади тежката картечница: Инфлацията расте като великденски козунак
  • Новини

Предаваме от Шумен, където Борисов извади тежката картечница: Инфлацията расте като великденски козунак

Иван Димитров Пешев май 21, 2022
inlfafaiciqi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

“Инфлацията расте като великденски козунак. Нашите правителства я държаха 0%-3%, а сега е 12. Искате ГЕРБ да се върне, ама в обран бостан”. Това заяви лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов от Шумен, където е на посещение при симпатизанти.

“От едната страна е Кирил Петков, който казва, че подкрепят бизнеса с 4,1 милиарда, от другата страна е отговорът на министъра на енергетиката, че е 1,1 милиарда. 3 милиарда лъжа и това за вас не е новина”, коментира Борисов, обяснявайки, че “Петков лъже”.

По думите му цената на хляба няма да се промени, макар и да са въведени мерки за ДДС-то.

“Сега ще махнат ДДС, но мога да се обзаложа, че цената на хляба няма да се промени, защото за житото нафтата поскъпна, торовете, химикалите. С всяка мярка на правителството сега се увеличава инфлацията. Ще обеднеем жестоко”, подчерта лидерът на ГЕРБ и попита риторично:

“Нали тук е житницата – какво стана със зърното? Къде са тези милиард и 200 милиона?”

Борисов цитира данни на ЕС, според които инфлацията в България е достигнала 12%.

“Сега викате “оставка” и ГЕРБ да се връща на власт – на този обран бостан в момента. Искате да ме направите заложник. Управляващите ви лъжат безсрамно и правят невъзможно връщането на нормалния живот, който имаше при нас. И да ме притискате за вот на недоверие и да правим нови избори – не участвам”, категорично заяви бившият премиер, но отбеляза, че ГЕРБ вижда, че идват нови избори.

По думите му кабинетът залага капан за следващите години с мерките, които предприема.

“Всички си подписаха договорите с “Газпром”, взимат си евтиния газ и си мълчат, защото не са “такива герои”, коментира Борисов.

“Лъжат, че на година сме крали 8-10 млрд. За година трябваше да са спестили за магистралите. А те са взели 9 млрд. заеми. От началото на годината досега 2 млрд. Тези са не само неопитни, а и лоши хора. Явно крадат три пъти повече”, подчерта експремиерът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Моментът за жалост настъпи, Владимир Путин току-що изпълни зловещата си заплаха
Next: Скандалите с Росица Кирова са само върха на айсберга: Изплуваха чудовищните скандали в коалицията, за които се мълчи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.