През 2010 г. момче със синдром на Даун беше открито гладно и без надзор на тавана на дома си. Джовани Гови Истууд тогава е на 6 години, но тежи колкото 3-годишно дете…
Майка му Рейчъл Перес е арестувана, а братята и сестрите му са отведени в социален дом, но никой не открива Гови. Той е заключен на тавана.
„Тя (майката на момчето) измисли историята, че Гоби е изчезнал“, казва сержант Джон Клингеле, който всъщност открива момчето. „Така че полицаите напуснаха къщата, а Гови остана на тавана“.
За щастие полицаите не се доверяват на майката и усещат, че момчето е някъде в къщата. След малко се връщат да го търсят отново. Миг по-късно го намират на тавана на къщата.
„Изглеждаше като дете в концентрационен лагер, само кожа и кости“, спомня си Клингеле, когато го вижда за първи път. „Казаха ни, че е на път да навърши 7 години, но той изглеждаше като тригодишно дете.
Гови тежал само 7,5 кг, не можел да ходи, не можел да говори и бил покрита с изпражнения.
Заради гладуването детето загубило косата на главата си, костите му били чупливи, имало рахит и изобщо нямало мастна тъкан. Лекарите казали, че дните му щяха да бъдат преброени, ако не бил спасен този ден, съобщава Kansas City Star.
На тавана нямало нищо. Нито одеяло, нито играчки били оставени на момчето. Полицията смята, че майка му го е оставила там, за да се скрие.
В момента майката на момчето излежава 8-годишна присъда за опит за убийство на детето си.
Шест години след като полицията го открива, Гови отново се среща с полицаите, които са го спасили. Длъжностните лица не могат да повярват как се е променил.
„Това момче е страхотно“
Гови и двете му сестри са осиновени от чичо им и леля им Стейси и Джо Истууд. Отнема много време, докато Гови се възстанови. Първоначално той спи само на пода, а когато някой се приближи до него, се страхува да не бъде бит. Но днес той е в безопасност и обичан.
„Той е много добре. Всеки, който го познава, е впечатлен. Гови кара хората да намерят добро в себе си “, казва Истууд.
Полицаите, които го спасиха навремето, бяха изненадани да видят как момчето се е променило. Те се срещнаха отново, когато Гови навърши 12 години. На срещата той стана почетен полицай в офиса на шерифа и получи специална значка.
Гови благодари на полицията, че го спаси в този съдбовен ден.
„Това момче е истински герой. Колко голямо сърце и усмивка е: „Наистина е прекрасно чувството да го видя отново“, каза Клингеле.
Тази нощ Гови ще спи в леглото си, държейки специалната си значка.
Трудно е да се повярва, че майка може да се отнася така с детето си. Слава Богу, че полицаите са успели да го открият и днес той има любящ дом.