Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 2 дни Виктор загина в катастрофа. Днес майка му издъхна от масивен инфаркт
  • Новини

Преди 2 дни Виктор загина в катастрофа. Днес майка му издъхна от масивен инфаркт

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
masasasivasnva.jpg

Семейството на състезателят по мотоциклетизъм Виктор Стееман преживя втора трагедия в рамките на няколко дни. Както е известно, в началото на седмицата 22-годишният нидерландец почина от раните си, получени при катастрофа на състезание в Португалия в клас Суперспорт 300.

Неговата майка Флора, обявена за най-голямата фенка на Виктор Стееман, явно не издържа на болката от загубата на сина си и почина два дни след него. Тя е получила инфаркт на 59-годишна възраст в дома си.

На мястото е извикан екип на спешна помощ, но опитите на медиците да спасят живота на Флора Стееман са се оказали напразни, пише Блиц.

Виктор Стееман беше част от масова катастрофа на пистата в Алгарве през миналия уикенд.

Не изпускай тези оферти:

Той получи медицинска помощ на трасето и в лечебния център, след което бе откаран с хеликоптер в близкия град Фарo, където дни по-късно почина от раните си. В ролята си на донор на органи нидерландецът обаче успя да спаси живота на петима души.


Цялата история:

Нидерландският мотоциклетен пилот Виктор Стееман почина след тежките наранявания, които получи по време на състезание в Португалия, съобщиха от Международната федерация по мотоциклетизъм (ФИМ).

През уикенда 22-годишният Стееман се състезаваше в световния шампионат Суперспорт 300 в Португалия на пистата “Портимао”, когато претърпя тежка катастрофа в 14-ия завой, съобщават от CNN, предаде Дарик.

Пилотът на Кавазаки получи незабавна медицинска помощ на мястото на инцидента и в медицинския център на пистата преди да бъде транспортиран с хеликоптер до болницата в близкия град Фаро.

Стееман по-късно почина от нараняванията си. “Нещото, от което винаги си се притеснявал като родител на мотоциклетен състезател, се случи”, се казва в изявлението на семейството на Стееман, разпространено от ФИМ. “Нашият Виктор не успя да спечели последното си състезание”.

“Въпреки непоносимата загуба и мъка, ние сме изключително горди да споделим с вас, че нашият герой чрез смъртта си успя да спаси петима души, след като органите му бяха дарени.”

“Бихме искали да благодарим на всички за начина, по който преживявахте с нас през последните няколко дни. Нашият Виктор много ще ни липсва”, коментираха от семейството.

Стееман имаше шанс да спечели шампионата в сериите Суперспорт 300, след като през сезона имаше четири победи и пет качвания на подиума.

“Дълбоко сме натъжени да съобщим за загубата на състезателя от сериите Суперспорт 300 Виктор Стееман”, написаха в социалните мрежи от Световния Супербайк шампионат.

“Семейството на световния супербайк би искало да изпрати цялата си любов към фамилията, отбора и близките му. Страхотна личност, невероятен състезател и наследство, което ще остане завинаги в нашия падок.”

Кончината на Стееман идва по-малко от седмица, след като на пистата “Донингтън парк” в Англия по време на състезание от британския шампионат по супербайк, почина пилотът Криси Раус.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арест спря милионер да има 105 деца
Next: Империята се тресе! Нанесоха кървав удар на Путин, масов разстрел, няма никаква милост

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.