Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 2 дни Виктор загина в катастрофа. Днес майка му издъхна от масивен инфаркт
  • Новини

Преди 2 дни Виктор загина в катастрофа. Днес майка му издъхна от масивен инфаркт

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
masasasivasnva.jpg

Семейството на състезателят по мотоциклетизъм Виктор Стееман преживя втора трагедия в рамките на няколко дни. Както е известно, в началото на седмицата 22-годишният нидерландец почина от раните си, получени при катастрофа на състезание в Португалия в клас Суперспорт 300.

Неговата майка Флора, обявена за най-голямата фенка на Виктор Стееман, явно не издържа на болката от загубата на сина си и почина два дни след него. Тя е получила инфаркт на 59-годишна възраст в дома си.

На мястото е извикан екип на спешна помощ, но опитите на медиците да спасят живота на Флора Стееман са се оказали напразни, пише Блиц.

Виктор Стееман беше част от масова катастрофа на пистата в Алгарве през миналия уикенд.

Не изпускай тези оферти:

Той получи медицинска помощ на трасето и в лечебния център, след което бе откаран с хеликоптер в близкия град Фарo, където дни по-късно почина от раните си. В ролята си на донор на органи нидерландецът обаче успя да спаси живота на петима души.


Цялата история:

Нидерландският мотоциклетен пилот Виктор Стееман почина след тежките наранявания, които получи по време на състезание в Португалия, съобщиха от Международната федерация по мотоциклетизъм (ФИМ).

През уикенда 22-годишният Стееман се състезаваше в световния шампионат Суперспорт 300 в Португалия на пистата “Портимао”, когато претърпя тежка катастрофа в 14-ия завой, съобщават от CNN, предаде Дарик.

Пилотът на Кавазаки получи незабавна медицинска помощ на мястото на инцидента и в медицинския център на пистата преди да бъде транспортиран с хеликоптер до болницата в близкия град Фаро.

Стееман по-късно почина от нараняванията си. “Нещото, от което винаги си се притеснявал като родител на мотоциклетен състезател, се случи”, се казва в изявлението на семейството на Стееман, разпространено от ФИМ. “Нашият Виктор не успя да спечели последното си състезание”.

“Въпреки непоносимата загуба и мъка, ние сме изключително горди да споделим с вас, че нашият герой чрез смъртта си успя да спаси петима души, след като органите му бяха дарени.”

“Бихме искали да благодарим на всички за начина, по който преживявахте с нас през последните няколко дни. Нашият Виктор много ще ни липсва”, коментираха от семейството.

Стееман имаше шанс да спечели шампионата в сериите Суперспорт 300, след като през сезона имаше четири победи и пет качвания на подиума.

“Дълбоко сме натъжени да съобщим за загубата на състезателя от сериите Суперспорт 300 Виктор Стееман”, написаха в социалните мрежи от Световния Супербайк шампионат.

“Семейството на световния супербайк би искало да изпрати цялата си любов към фамилията, отбора и близките му. Страхотна личност, невероятен състезател и наследство, което ще остане завинаги в нашия падок.”

Кончината на Стееман идва по-малко от седмица, след като на пистата “Донингтън парк” в Англия по време на състезание от британския шампионат по супербайк, почина пилотът Криси Раус.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арест спря милионер да има 105 деца
Next: Империята се тресе! Нанесоха кървав удар на Путин, масов разстрел, няма никаква милост

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.