Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди да излезете от дома си задължително оставете лъжица със захар и вода в двора или на терасата! Причината ще ви шашне
  • Новини

Преди да излезете от дома си задължително оставете лъжица със захар и вода в двора или на терасата! Причината ще ви шашне

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
lasjdasduwqkdwq.png

Някои хора не обичат пчелите. Те мислят, че те просто ни притесняват, докато се опитваме да имаме добър пикник или излет на открито. Но фактът е, че тези малки насекоми умират.

Това е притеснително, защото пчелите са отговорни за прехраната на 90 %от световното население. И всъщност не можем да оцелеем без тях.

Не е нужно да бъдете тотални еколози, за да уважавате природата, в която живеете, и за щастие има някои изненадващо прости неща, които всеки може да направи, за да помогне на планетата.

Никой не може да направи всичко, но всеки може да направи нещо, както казват. Ние имаме отговорността да запазим нашия красив свят за онези, които ще дойдат след нас.

92-годишният Сър Дейвид Атънбъро се бори за животните, околната среда и природата през целия си живот.

Британският зоолог и автор е може би най-известен като телевизионен водещ, и със сигурност ще го разпознаете, ако го чуете.

Сега тази жива легенда има друго важно послание, което според мен всеки трябва да чуе.

„Ако пчелите изчезнат от лицето на Земята, хората ще продължат да съжествуват само още четири години“, написа наскоро на Facebook.

Дейвид Атънбъроу със сигурност не е първият човек, който говори за това сериозно предупреждение, но постът му напомня, че това е въпрос, който всички трябва да вземем на сериозно.

Те могат да изглеждат малки и незначителни, но пчелите имат огромна задача – около една трета от храната, която ядем, се опрашва от тези насекоми.

„През последните 5 години пчелното население е спаднало с 1/3“, пише Дейвид Атънбъроу.

Но ситуацията не е безнадеждна. Има едно нещо, което можем да направим – и това е идея, която се разпространява точно като горски пожар.

Дейвид Атънбъроу предлага прост съвет, който всеки трябва да опита: Смесва захарта и водата в лъжица и я оставя в задния двор или терасата. Това може да ви помогне да спаси живота си!

Дейвид Атънбъро пише:

„В това време на годините пчелите често изглеждат като умиращи или мъртви, но те са далеч от тази фаза. Пчелите могат да са уморени и просто нямат достатъчно енергия, за да се върнат в кошера, което често може да доведе до умирането им. Ако откриете уморена пчела в дома си, простото решение със захар и вода ще помогне да съживите изтощена пчела“.

„Просто смесете две супени лъжици бяла, гранулирана захар с една супена лъжица вода и поставете лъжицата на открито, за да достигне пчелата до нея. Можете също така да помогнете, като споделите тази публикация, за да повишите осведомеността на хората“, пише още той.

Ето още един начин да помогнете на пчелите и човечеството да процъфтява: да засадите цветя на балкона или в двора. Пчелите, които жужат около вас ще го харесат!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майчина саможертва. Когато й дали избор, или тя, или бебето, тя не се замислила за секунда
Next: След 20-ти август: Животът на 4 зодии ще е приказка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.