Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През 1933 година преподобна Стойна Димитрова е казала, че чудото в България ще дойде няколко десетилетия по-късно
  • Новини

През 1933 година преподобна Стойна Димитрова е казала, че чудото в България ще дойде няколко десетилетия по-късно

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
prepodobnastoina.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преподобна Стойна е живяла между 1883 и 1933 година и нейното истинско име е Стойна Димитрова. Прекарала е почти целия си живот в петричкото село Златолист и е пророчица, за която самата Ванга казва, че е с три пъти по-големи способности от нейните.

Един път в месеца баба Ванга ходила в селото на Преподобна Стойна, заради големия чинар в тамошния манастир „Свети Георги“. Смята се, че дървото е там още от създаването на българската държава и всеки болен човек трябва само да го прегърне, за да се излекува. Легендата гласи още, че в двора на манастирчето има още кладенец на желанията и всеки човек трябва просто да се надвеси над него и да прошепне това, за което мечтае, на живата вода.

На седемгодишна възраст Преподобна Стойна се разболява от едра шарка и губи зрението си. Веднага след това се появяват лечителските й и ясновидски способности и до 16-годишна възраст тя живее в отделна стая, в пълно уединение.

Тогава насън й се явява св. Георги, който й казва, че в двора й има заровени негова икона и кандило. Тогава с помощта на съседи, тъй като семейството не е заможно, изграждат малък параклис, в който пророчицата живее до 1913 година.

Веднъж тя предупреждава близките си, че няколко дни ще е като мъртва, но да не я погребват. След една седмица наистина се съживява и хората започват да я посещават за помощ и лечение.
Цялото й семейство се мести в България след Междусъюзническата война. Минават през село Дошна Сушица (днешен Златолист) и тя решава да остане да живее в храма „Св. Георги“ там, където остава до смъртта си, живеейки на пост и молитва.

Преподобна Стойна е правила предсказания за България. През 1933 година, пред семейството на Константин Георгиев казва, че чудото в България ще дойде след 60 години. Казва, че ако политиците скарат народа и той започне да се мрази, ще дойдат глад и мор. И допълва, че обич трябва на хората, за да не се затрие хубавата ни държава.

Казва още, че по нашите земи се е родила бяла птица. И след 60 години тя ще литне по широкия свят. Който българин я види, който я пипне с чисти ръце и чисто сърце, ще получи голяма сила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работници по чистота в Анкара направиха библиотека от всички изхвърлени книги, които намират на улицата
Next: Спазвай тези поверия, за да имаш пари, богатство и благоденствие в живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.