Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът Плевнелиев издаде голяма тайна на Борисов и изуми всички с прогноза за правителството
  • Новини

Президентът Плевнелиев издаде голяма тайна на Борисов и изуми всички с прогноза за правителството

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
prasprallevelven.jpg

Президентът на България в периода 2012 – 2017 г. Росен Плевнелиев коментира пред БНР кандидата за премиер на ГЕРБ проф. Николай Габровски.

„Уникален доктор, хирург, дал е живот на хиляди хора, спасявал човешки съдби – абсолютен професионалист. Не мога да приема тезата, че е зависим – не, той не е зависим. Това е човек на световно ниво, който взима отговорно и самостоятелно своите решения. Ще видите по проектокабинета, който той ще представи – това ще бъде поредното доказателство, че търси експертност, търсят се хора, независими, които могат“.

Плевнелиев не пропусна да похвали и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов:

„Борисов е натрупал мъдрост да даде крачка назад, да потисне собственото си его, да се поучи от собствените грешки, и да даде път на безспорни ерудити, хора с неопетнена репутация и смелост да направят нещо за държавата. Борисов има страхотен инстинкт за самосъхранение. Той е добър шахматист и вижда играта напред.“

Не изпускай тези оферти:

„Бойко Борисов много пъти през годините е давал път на независими хора, включително слагам и себе си в тази категория. Когато съм бил държавен глава, по никакъв начин никой не ми е диктувал от ПП ГЕРБ какво да направя или не. Много често сме имали тежки спорове с Борисов, но аз съм продължавал да работя в посоката, която считам, че е била правилна за България“, допълни още Плевнелиев.

Според него шансовете за редовно правителство растат:

„Перфектно би било да имаме 5-те партии, които са системни, извън двете – „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“, които да подготвят решение за форма на сътрудничество, дори с хоризонт от 1 година напред до местните избори. Шансовете за това растат. Ако не успеем от първия мандат, ще се направят всички възможни опити от третия.

Ако не излъчим работещо правителство и парламент, ние запокитваме България в дебрите на българския казан в Ада с бедност, изолация и геополитическа промяна“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази къща изглежда страшна и е много стара, но ако надникнете в нея няма да искате да си тръгнете от там
Next: Тя не е ходила на лекар от 40 години – тази проста рецепта я поддържа здрава от десетилетия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.