Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът Радев е оказал помощ на Динко
  • Новини

Президентът Радев е оказал помощ на Динко

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
didaksksaona.jpg

„България днес“ съобщава, че президентът Румен Радев е оказал помощ на Динко Вълев, но не се посочва точно как.

Не е изключено да е съдействал за транспортирането на Динко с хеликоптер от Варна до София.

Както първи Петел писа, той пострада много тежко при операция за изваждане на обърната цистерна до Девня.

„Не знам как ще оцелея!“ Това казал Динко на свои близък приятел. Ловеца на бежанци губил много кръв. Всичко го боляло, разкриват приятели на Динко.

Не изпускай тези оферти:

Ловеца на бежанци се намира в „Пирогов“, където се възстановява от тежък инцидент. Преди дни светилото в ортопедичната травматология проф. д-р Диян Енчев оперира по спешност Динко, пише burgas24.bg.

По информация на вестника най-добрите лекари от болница обгрижват Ловеца на бежанци. Сред тях бил и един от директорите на лечебното заведение.

Бившият брадър се размина от косъм от смъртта. Докато изважда обърната цистерна край Девня, тежката техника се стоварва върху ямболията. Динко е със счупени прешлени, таз, ръка и други наранявания. Вече му е направена една операция. Предстоят му още няколко, както и дълъг курс на рехабилитация.

Въпреки тежкото си състояние лекарите били оптимисти за възстановяване на ямболията. Освен светилото проф. Енчев за Динко се грижил и негов много добър приятел – доктор Митко Тодоров. Лекарят и ямболският бизнесмен били съученици.

„Ще се оправи!“, казали на Ловеца на бежанци медиците. Приятели на бизнесмена са категорични, че той е мъжко момче и ще превъзмогне всяка болка.

„Ако беше някой друг, нямаше да издържи. Но Динко е боец! И за нещастие на неговите врагове, които му желаят най-лошото, скоро той отново ще стъпи на крака“, споделят близки на Динко.

„България Днес“ научи, че президентът на България Румен Радев е помогнал много на Ловеца на бежанци. С какво, никой от близките на Динко не споделя. Но бизнесменът бил безкрайно благодарен на държавния глава за помощта.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чарлз на сватба в Столипиново през 1998 г. Младоженецът: Не ми даде ни цвете, ни пара
Next: Любен Дилов показа внучката: Извънземна е, не знам с какво я заслужих

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.