Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът Радев получава уникален Мерцедес до дни, цената му е колосална
  • Новини

Президентът Радев получава уникален Мерцедес до дни, цената му е колосална

Иван Димитров Пешев януари 16, 2024
vsdfgfdhfdhjgfbfgb.png

Президентът Румен Радев се сдоби с подарък, подобаващ на един управляващ държавен глава. Първият в държавата получи луксозно возило на стойност над 1 милион лева, пише Епицентър бг.

След броени дни Радев и съпругата му Десислава ще се радват на автомобилен комфорт, на който всички биха завидели. На 3 февруари се очаква да пристигне чисто новият им брониран „Мерцедес“, който бе поръчан за тяхно ползване от НСО преди повече от година.

Тъй като първокласната лимузина се изработва по поръчка, доставката отнема дълго време, но според официалния договор с фирмата вносител колата трябва да блести на паркинга на „Дондуков“ 2 най-късно в началото на следващия месец.

Стойността на автомобила, в който след броени дни ще се вози държавният глава, е 1 230 000 лева и отново е с емблемата на „Мерцедес“.

Колата е произведена специално за родния държавен глава в Германия. Според специалисти цената на автомобила е висока най-вече заради изискването да бъде бронирана. Засега НСО са превели само 30% от сумата като аванс, а останалите 70% ще бъдат доплатени едва когато „Мерцедес“-ът вече е у нас.

Новата лимузина на Радев и съпругата му е с най-високата възможна защита в съответствие със световните стандарти. Има няколко сертификата, които гарантират, че е защитена и издържа на куршуми и взривове.

„Мерцедес“-ът ще бъде брониран по немска технология, която удържа на всякакви боеприпаси от различен калибър, както и на гранати.

И в момента президентът Радев се придвижва с брониран „Мерцедес“, закупен през 2016 г. Возилото обаче се оценава като остаряло и непокриващо критериите за сигурност.

Другите две коли, поръчани от НСО, ще отговарят на същите критерии и също ще струват по милион и 20 хиляди.

Любопитен факт е, че със същия „Мерцедес“, с който Радев ще се придвижва от февруари, вече се вози индийския премиер Нарендра Моди.

В бронирани лимузини на немската марка, подобни на новия „Мерцедес“ на президента Радев, се возеше доскоро и руският държавен глава Владимир Путин. Впоследствие Путин се отказа от мерцедесите и да започне да се придвижва с лимузина руско производство, наречена „Аурус Сенат“.

Лимузината Aurus Senat беше използвана за първи път от руския президент Владимир Путин на церемонията по встъпването в длъжност на 7 май 2018 г.

Същата година, като част от официални протоколни събития, Путин лично демонстрира автомобили Aurus на египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси, сръбския президент Александър Вучич и Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, който тогава беше престолонаследникът на Абу Даби, а сега е президент на ОАЕ.

Причината Путин да замени бронирания „Мерцедес“ с кола, руско производство, разкри „Москва 24“ още през 2018 г. Съветските лидери са се возили на автомобили родно производство – ЗИС и ЗИЛ, но упадъкът на руската автомобилна индустрия е докарала нещата дотам, че руският президент е принуден да ползва Mercedes-Benz S600 Guard Pullman, написа тогава медията.

Машината е бронирана, дълга е 6 метра и има мощност от 517 конски сили, изработена е по проекта „Кортеж“, и има мощност от 870 конски сили.

С автомобили родно производство се придвижват и други държавни лидери.

Президентът на САЩ Джо Байдън използва, добре познатата уникална лимузина Cadillac „the Beast“ („Звярът“). Автомобилът се отличава с наличието на усъвършенствани системи за защита, включително бронирана каросерия и ултра-издръжливи гуми.

Си Дзинпин също цени безопасността, така че за него е направен друг уникален модел. Тази лимузина носи кодовото име Hongqi N701. Базирана е на производствения седан L5, но има много разлики.

Дължината на колата на китайския лидер е приблизително 5.5 метра. Колата е с 21-цолови джанти, „обути“ с бронирани гуми. Стъклото и каросерията също са защитени срещу изстрели от различни оръжия.

Освен това лимузината може да издържи експлозии на малки бомби и има система за компресиране на въздуха, която я предпазва от химически атаки. Другите системи за сигурност се пазят в тайна.

Hongqi N701 вече беше забелязан по време на пътуванията на китайския лидер до Хонконг и Русия. Говори се, че лимузината се задвижва от 6.0-литров V12 двигател с мощност около 410 к.с. Максималната скорост е над 200 км/ч.

Японският премиер Шиндзо Абе ползва два автомобила – Lexus LS 600h L и Toyota Century, които са със скромни възможности. Повече лукс има за императорското семейство, което ползва Toyota Century Royal.

Във Франция президентът Макрон се вози на Citroen DS9, който изглежда красив, но според специалистите е уязвим при атака.

Факт е, че държавните лидери от цял свят предпочитат автомобили, произведени в своята страна. Родните марки носят не само висока доза сигурност, а и национално самочувствие.

По време на визитите си в чужбина лидери като Путин, Си Дзинпин и Байдън с гордост показват уникалните си автомобили, представяйки огромния потенциал на родината си.

Базисна марка обаче остава „Мерцедесът“-ът, автомобил предлагащ нужните удобства за един държавен глава в съчетание с висока степен на бронезащита. Ето защо българското НСО от години залага на марката в превозването на първите мъже в държавата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо невиждано: Дават над 3000 лева заплата за тази професия в София
Next: Портмонетата на 3 зодии ще се пръснат от пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.