Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премиерът Донев свиква Съвета по сигурността: Става дума за война! Дрънченето на думи е излишно
  • Новини

Премиерът Донев свиква Съвета по сигурността: Става дума за война! Дрънченето на думи е излишно

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2022
vasvasoiasinaisn.jpg

Експлозията на двете ракети близо до границата на Полша с Украйна, при която загинаха мирни граждани, налага спешно преосмисляне на следващи действия, с които да запазим мира. С постоянен контакт сме със съюзниците от НАТО и партьнорите и от ЕС. Следим внимателно хода на разследването. Това заяви Гълъб Донев на днешното заседание на Министерски съвет.

„Става дума за война. Дрънченето на думи е излишно“, категоричен беше той.

„Всички предположения, преди да се изяснят фактите и обстоятелствата около инцидента на полска територия, ще са спекулация, носеща риск за ескалация на конфликта и неговото евентуално разширяване“, каза още Донев.

По негови думи да се говори за войната като за видео игра е опасно хоби: „Войната на Русия срещу Украйна не е симулация на военна ситуация. Този конфликт убива мирни хора, руши бъдещето на Европа и света.“

Не изпускай тези оферти:

„Ситуацията не се изчерпва единствено и само с отговор на въпроса кой член от договора на НАТО ще бъде активиран. Сериозно предизвикателство е как да съхраним мира“, допълни той.

Той обяви, че ще свика Съвета по сигурността към Министерски съвет веднага, след като е ясен резултатът от консултациите със съюзниците в НАТО: „В този момент от ключова важност е единственото на съюзниците и партньорите в НАТО и ЕС.“

Още политика:

„Искаме редовно правителство, то вече е абсолютно необходимо, но няма да подкрепим първия мандат на ГЕРБ. С „Продължаваме промяната“ бихме разговаряли, ако ни поканят“. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова по време на консултациите на президента Румен Радев с представителите на парламентарната група на партията

На „Дондуков“ 2 са лидерът на партията и председател на ПГ Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Атанас Зафиров, Иван Ченчев и Христо Проданов.

„Пред този парламент стоят много неотложни задачи, но и вие сте съгласни, че най-важната от тях е съставяне на редовно правителство, което да поеме отговорността за управление на страната. БСП е партия с дългогодишни традиции и опит в парламентаризма и управлението на страната и те могат да бъдат особено полезни в тази сложна ситуация“, заяви президентът и ги попита дали биха подкрепили първия мандат и при какви условия и ако той е неуспешен, биха ли се коалирали с бившите си партньори ПП при втория мандат.

„За нас има три важни задачи в този парламент. Първо – приемане на бюджет, който да има социална насочености да гарантираме на хората повишаване на доходите, а на икономиката – стабилност. Второ е приемане на законите по ПВУ и трето – надяваме се успешни разговори за съставяне на правителство и работа на парламента. Смятаме, че за съжаление, времето, което ни дадохте на парламентарно представените партии, е загубено. Няма резултат от преговорите, ако изобщо се водят такива, за съставяне на правителство“, отговори му Корнелия Нинова.

По думите ѝ очевидно няма да има внесен закон за бюджета за 2023 и затова БСП ще направят предложения между първо и второ четене на сегашния закон за удължаване на бюджета за 2022.

„Искаме редовно правителство, то вече е абсолютно необходимо, но няма да подкрепим първия мандат на ГЕРБ. С „Продължаваме промяната“ бихме разговаряли, ако ни поканят“, посочи Корнелия Нинова.

Следвайки Конституция вече на консултации бяха първите четири политически сили в 48-ото Народно събрание – ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Възраждане“.

Президентът Радев обяви, че няма да бърза с раздаването на мандатите, защото парламентът има да свърши много работа и ще провежда консултациите изчерпателно, за да бъдат обсъдени кризите пред страната и възможностите за тяхното решаване. Държавният глава заяви още, че е важно политическите партии да осъзнаят необходимостта от конструктивен диалог, компромиси и определяне на ясни общи цели в името на бъдещето на България.

След края на разговорите с всички политически сили в парламента започва и процедурата около връчването на мандатите за съставяне на правителство. По Конституция първият е за най-голямата партия, в случая това е ГЕРБ-СДС, вторият трябва да е за „Продължаваме Промяната”, а ако се стигне до трети, то той ще е по избор на президента.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина! Депутатите развързаха кесията – зарадваха всички пенсионери
Next: Намериха изубеното дете с бинтове по тялото, много шокирано и измръзнало

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.