Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пресметнаха новите пенсии на всеки по трудов стаж, Асен Василев ги нареди
  • Новини

Пресметнаха новите пенсии на всеки по трудов стаж, Асен Василев ги нареди

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
asddfsvdgvfdgfdgdgfd.png

„От 1 юли се предвижда всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се увеличат с 11%. Според прогнозите това ще доведе до ръст на средната пенсия с около 100 лв. през 2024 г. и тя ще достигне 883 лв.“

 

Това каза министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова в интервю за предаването „Пресечна точка“ на Нова телевизия.

 

Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. предвижда 11% ръст и на социалната пенсия за старост, която ще стане 307,07 лв. Със същия процент ще нараснат и свързаните с нея минимални пенсии и добавки, обясни министър Шалапатова.

Тя отбеляза, че за 2024 г. е заложено увеличение в бюджета на Министерството на труда и социалната политика с около 400 млн. лв.

 

Това означава, че със средствата от европейските фондове и Плана за възстановяване и устойчивост бюджетът за социални инвестиции за 2024 г. ще нарасне до 4.2 млрд. лв. „Ще предложим сериозно увеличение на почти всички социални помощи.

 

Месечните помощи за отглеждане на дете с 90 и над 90% степен увреждане, които не са увеличавани от години, ще се повишат от 930 лв. на 1180 лв. Предвижда се и сериозно нарастване на еднократните помощи за раждане на дете“, добави тя.

Министър Шалапатова постави акцент и върху важността на инвестициите в качествени здравни и интегрирани социални услуги, до които всички нуждаещи се от подкрепа хора да имат достъп. Тя изтъкна, че чрез увеличения бюджет на МТСП общините също ще могат да се възползват от повече средства за разкриване и развиване на качествени нови социални услуги.

Тя посочи, че през 2024 г. домакинствата, които не могат да плащат сметките си за отопление сами, ще продължат да получават подпомагане от държавата.

 

Министерството на труда и социалната политика ще предложи на Министерския съвет всички семейства от областите Разград, Шумен, Силистра, Варна, Търговище и Смолян пострадали от бурята на 4 ноември, да получат максималния размер на еднократната помощ за покриване на инцидентно възникнали нужди от 1512 лв., каза още министър Иванка Шалапатова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици алармират за голяма аномалия, такова чудо досега у нас не е било
Next: Водолази се гмурнаха предколедно край Бургас, откриха нещо зловещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.