Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приеха предложението на ПП: Пенсиите да се вдигнат по ново швейцарско правило
  • Новини

Приеха предложението на ПП: Пенсиите да се вдигнат по ново швейцарско правило

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
aapsapaspasinaisn.jpg

Пенсиите да се вдигнат по модифицирано швейцарско правило от 1 юли догодина. То да бъде променено така, че да се ползва или само 100% от ръста на осигурителния доход, или 100% от ръста на индексът на потребителските цени според това кое е по-високо.

Това предложение на „Продължаваме промяната“ за промяна в Кодекса за социално подпомагане бе подкрепено от социалната комисия в парламента с 9 гласа „за“, а петима се „въздържаха“. Зад него застанаха и депутатите от ДБ, БСП и „Възраждане“, а от ДПС и ГЕРБ се въздържаха.

 

Догодина швейцарското правило ще вдигне пенсиите с 12% от 1 юли. Според предварителните разчети ръстът на средния осигурителен доход през следващата година ще е 11,3%, а този на инфлацията – 12,7. Това означава, че по предложението на ПП пенсиите биха се вдигнали с 12,7% от 1 юли. А само разликата от 0,7% ще струва допълнителни 54,7 млн. лв.

Не изпускай тези оферти:

Според тригодишната прогноза през 2024 г. класическото швейцарско правило би вдигнало пенсиите с 8,6 на сто. Докато модифицираният вариант с 10%. За 2025 г. сегашното правило дава около 6,2%, а това на ПП – 9,2%.

 

Подкрепа обаче не срещнаха предложенията на БСП. Социалистите искат първото пенсиите, отпуснати до 24 декември 2021 г., да се преизчислят с тежестта на стажа от 1,35. Това те си представят да се случи още от 1 януари.

Причината е, че през декември 2021 г. пенсиите бяха преизчислени с по-висока тежест за всяка година осигурителен стаж от 1,35.

В началото на миналия месец пък над 900 хил. пенсии бяха вдигнати с новото модифицирано швейцарско правило, което отчита ръста на осигурителния доход или инфлацията за всяка година, но със стара тежест за стаж. Така се оказа, че пенсии, отпуснати през различни години, отново са с различни коефициенти за осигурителния стаж – от 1 до 1,35.

 

Предложението ще важи за пенсиите, отпуснати до 24 декември 2021 г., защото от тази дата действа именно коефициент от 1,35 за всяка година.

Не е справедливо хората да имат различен коефициент за стаж от 1 до 1,35. Още при приемането на тази промяна това бе на нашето внимание, но бюджета тогава не ни позволи да го изчистим. Ако сега приложим вдигането това ще доведе до средно увеличение от 12,8%, обясни шефът на социалната комисия и един от вносителите на законопроекта Георги Гьоков.

 

От 1 юли пък пенсиите да бъдат преизчислени с осигурителния доход за 2021 г., е другото предложение на социалистите. Този вариант също не предлага увеличение за всички.

От „Продължаваме промяната“ обясниха, че няма да подкрепят предложенията на БСП. Основната цел на пенсионната система не е да направим хората богати, обясни Искрен Арабаджиев от ПП.

Той обясни, че предлаганото от БСП преизчисление на пенсиите с актуален осигурителен доход от 2021 г. вече е направено от 1 октомври. Причината да не изравним коефициента на 1,35 не беше, защото е скъпо, а защото не е справедливо, категоричен бе той.

 

Деница Сачева обясни, че ГЕРБ ще се въздържат от подкрепа, защото трябва да спре порочната практика да се правят „промени на парче“ без да има дългосрочна политика. Тя отправи призив в социалната комисия да се направи широка обществена дискусия и да се чуят мненията на експертите.

Подкрепа не срещна и предложението на ДПС за действителен стаж да се признават и периодите на наборна военна служба и тези на лишаване от свобода за репресираните. „За“ гласуваха 9 от депутатите, а четирима бяха „против“, а 5-ма се въздържаха.

Казармата се признава за осигурителен стаж и по сегашното законодателство – влиза при определяне правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в масовия случай при трета категория, както и при ранно пенсиониране – с пълен осигурителен стаж, но до 1 г. преди нужната възраст.

 

Този период обаче не се брои точно в случаите, където стажът не стига. Това е хипотезата, според която при недостатъчен стаж човек може да се пенсионира на възраст 66 г. и 10 м. (за двата пола, като възрастта расте всяка година), ако има минимум 15 години действителен осигурителен стаж. Именно в тези случаи промените на ДПС ще помогнат на хората да получат право на пенсия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще се мръзне! Температурите падат рязко, замирисва и на сняг
Next: В Стани Богат пенсиониран мъж даде пример на цяла България с играта и знанията си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.