Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятелката на Нав проговори и смрази всички, ето какво се е случило преди убийството
  • Новини

Приятелката на Нав проговори и смрази всички, ето какво се е случило преди убийството

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
navvvasgasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За пръв път проговори приятелката на убития психолог Иван Владимиров-Нав.

“Декември месец бях у Иван за 10 дни. Ходехме на пръсти. Страхувах се да се засмея, да говоря високо, дори да пусна кафемашината. Стараехме се всякак да не провокираме този човек”, каза пред bTV Нина Райчева.

“Той много държеше на близките си. Искаше да говори със съседите, да направят подписка. Каза, че в краен случай ще се изнесе”, каза Нина.

“Аз недоумявам защо човек, за когото разбирам, че е бил уволнен от МВР и е имало толкова жалби срещу него, продължава да има оръжие? За мен всички, които са позволили този човек да има оръжие, са съучастници”, коментира още тя.

“Нав избра да прекара последните си мигове с мен. Изпрати ме до нас, целуна ме и се качи на колелото. След това се е случила трагедията. Дадох си сметка, че трябва да продължа наследството му. Да направя всичко по силите си хората да разберат, че той е един от най-красивите хора, които съм познавала”, сподели приятелката на убития психолог за нощта на трагедията.

“Една моя колежка беше публикувала негов текст. Аз се очаровах и го издирих, изпратих му покана за приятелство. Прочетох книгата му и във всеки един разказ разпознах частица от себе си. Изпратих му гласово съобщение и той поиска да се видим. Той дойде във Варна и така се запознахме”, разказа Нина за запознанството им.

Във вечерта преди убийството двамата щели да ходят на театър.

“Трябваше да гледаме “Животът е прекрасен”. Отидохме до Народния театър, но представлението беше отменено. Решихме да отидем да хапнем. Благодарна съм за това, защото ми даде повече време с него в последните му мигове”, каза тя разстроена.

“Аз трябваше да се прибера заедно с него. Много пъти си мислех дали съм можела да предотвратя случилото се. Първоначално планът беше да се приберем заедно, но той беше болен и искаше да си почине”, спомня си Нина.

“Аз искам да запомня Иван като човека с най-широка усмивка. Той се усмихва с лицето си, душата си и очите си. Той е един от най-талантливите писатели на тази планета. Създала съм фейсбук група, която се казва “С любов за Нав”. Всички възможни неща, свързани с паметта на Нав, ще бъдат публикувани там”, заяви тя.

“Убиецът му не трябва да излиза на свобода. Този човек очевидно е опасен. Хората, които са съдействали този човек да има оръжие, също трябва да понесат отговорност. Трябва да има промяна в закона”, смята Нина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В червата ни има 1 кг живи бактерии – нахранете ги! Лекар разкри какво да ядем през деня и какво – вечер за силен имунитет
Next: Поклон! 23-годишна майка и бебето й починаха внезапно в Луковит

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.