Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Приятелят ми разбра, че съм бременна и избяга. Родителите ми също не ме приеха и аз започнах да оцелявам, както можех. Но този начин на живот стана фатален за детето ми
  • Без категория

Приятелят ми разбра, че съм бременна и избяга. Родителите ми също не ме приеха и аз започнах да оцелявам, както можех. Но този начин на живот стана фатален за детето ми

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Screenshot_25

Започнах да се срещам с едно момче на 17 години, тъкмо когато започнах колежа. В последната ми година в колежа започнахме да говорим за сватба. Преди дипломирането разбрах, че съм бременна, а приятелят ми избяга в друг град.

Родителите му отказаха да ми дадат контактите му и разпространиха слухове, че съм „имала дете“ от друг. Родителите ми ме изгониха от дома, казвайки ми да не се връщам без съпруг. Другите роднини също ми обърнаха гръб.

Останах съвсем сама. Въпреки че завърших образованието си и намерих работа, заплатата ми беше мизерна. Не можех да наема апартамент и живеех в общежитие, хранейки се с най-евтината храна, за да оцелея и да родя дете.

Заради лошото хранене или нервното напрежение, направих спонтанен аборт. След болничното изписване си намерих по-добре платена работа и се записах задочно в университета. С времето спестих достатъчно пари, за да си купя апартамент. Постигнах професионален успех и сега получавам по-висока заплата, като съм абсолютно самостоятелна финансово. Но спомените за моята история и загубата на детето ми все още ме болят.

Преди два или три месеца човекът, който ме изостави в момента на нужда, се върна в нашия град. Намери телефонния ми номер и започна да ми се обажда, извинявайки се за всичко, което ми се е случило през годините, включително и по негова вина. Иска да възстанови връзката ни. Роднините ми също се опитват да възстановят семейните връзки, които самите те прекъснаха.

Разбраха, че съм успяла професионално и съм си купила апартамент. Надяват се да ме разберат и да ми простят. Напразно се надяват. Нямам намерение да прощавам на никого – нито на роднините си, нито на бившия си приятел, нито на семейството и приятелите му, независимо от техните очаквания.

Въпреки че реших да не възстановявам отношенията с тези хора, продължих напред с гордо вдигната глава. Животът ми се преобрази и сега живея свободно, без страх и зависимост от другите. Започнах да се занимавам с нови хобита, срещнах нови хора и изградих нови приятелства. Постигнах повече, отколкото някога съм мечтала – и професионално, и лично.

С времето разбрах, че истинското щастие идва отвътре и че най-големите уроци в живота често идват чрез болката и предизвикателствата. Реших да помагам на други в подобни ситуации, защото разбрах колко е важно да имаш подкрепа в трудни моменти. Създадох благотворителна организация, която подпомага млади майки и хора в нужда.

Сега, когато се връщам назад, виждам, че всичко, през което преминах, ме направи по-силна и по-устойчива. Няма да забравя загубата и предателствата, но също така няма да позволя на тези спомени да диктуват бъдещето ми. С всяка изминала година, продължавам да раста и да ставам все по-добра версия на себе си.

След като започнах благотворителната организация, усещах невероятно удовлетворение от това, че помагам на другите. Много млади майки и хора в нужда получиха помощ и подкрепа благодарение на усилията ми. Постепенно, организацията набра популярност и привлече вниманието на медии и общественици.

Получих множество предложения за сътрудничество от различни организации и компании, които искаха да се включат в моите инициативи. Често изнасях лекции и участвах в конференции, за да споделя своя опит и да вдъхновя други хора да преодолеят трудностите си.

Въпреки успехите в професионалния и обществен живот, продължих да работя върху себе си и личното си щастие. Връзките, които създадох с нови приятели и колеги, ми помогнаха да изградя силна мрежа от хора, на които можех да разчитам. Накрая, разбрах, че истинската сила идва от вътрешната увереност и от готовността да преодолееш всяко препятствие.

Неочаквано, срещнах човек, който ме разбираше и подкрепяше във всичко. Нашата връзка се разви постепенно и естествено, без натиск и очаквания. Заедно изградихме едно стабилно и хармонично бъдеще, изпълнено с любов и взаимно уважение.

Спомените за миналото все още ме съпътстваха, но с времето те станаха част от моята история, която ме оформи и ме направи по-силна. Осъзнах, че няма нужда да прощавам на тези, които са ме предали, за да продължа напред и да изградя живота, който заслужавам.

Continue Reading

Previous: Не съм наркоман, ще съдя Пеевски и Делян Добрев, избухна Кирил Петков
Next: Коя е Наталия Киселова?

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.