Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Продават 100-годишни селски къщи за десетки хиляди евро
  • Новини

Продават 100-годишни селски къщи за десетки хиляди евро

Иван Димитров Пешев март 22, 2024
vsdfbfdgbgfnghnhgmjh.png

Все повече млади семейства предпочитат живота на село, за да избягат от стреса и напрежението в големите градове, предава БНТ.

Тенденцията се запазва след ковид пандемията, което доведе до покачването на цените на имотите в малките населени места. Купувачите предпочитат стари къщи, които ремонтират, защото новите имоти на село достигат 200 хиляди евро.

„Градът ни подтиска. Всеки се е затворил в кутийката си и си живее собствен живот, откъснат от останалите“, разказва Нели Ангелова.

Затова преди две години семейството на Нели Ангелова си купува двуетажна къща в село Бъзън, на 20 километра от Русе.

„Имотът ни струваше 50 хиляди лева, долу-горе още толкова сме вкарали в ремонт. Имаме още какво да правим, но съвсем различно е да излезеш на верандата и да си изпиеш кафето сутрин като слушаш птичките“, обяснява тя.

За новия имот семейството е теглило банков кредит, но е разчитало и на спестени пари, защото дълги години работили в Нидерландия.

„Започнахме цените да ги приравняваме като в Холандия и Германия, аз не виждам на какво отгоре, тъй като в Холандия взима един работник две хиляди евро заплата. В България кога ще го стигнем това – никога“, смята Ангелова.

В момента 100-годишни селски къщи в Русенско се продават за не по-малко от 40 хиляди евро. И при тези сделки обаче има риск за купувача , предупреждава Кристиян Вълчев, който от десет години се занимава с управление на недвижима собственост.

„Първото, което трябва да се види – дали къщата и двора са собственост на продавача и дали земята е с откровено право на строеж, тъй като много от имотите са само самите къщи, а дворните места са общинска собственост. В случай че земята не е собственост на човека, който продава имота, той следва да разполага със строителната документация на къщата. Впоследствие пак може да се купи правото на собственост на земята, но то ще бъде на търг. Тоест всеки един може хипотетично да се появи на този търг.“

Засега шанс цените на селските имоти да паднат няма.

„Цената на строителните материали ежедневно се качва, трудът на майсторите се покачва. Аз не виждам как цените на имотите като цяло може да падне, освен ако стане нещо извънредно, когато има нестабилна банкова система, когато лихвите се покачат, може да има известен спад, но той няма да е осезаем“, казва Кристиян Вълчев.

Румънци също проявяват интерес към селските къщи в русенска област. А все повече българи купуват имоти по гръцките острови и Испания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фалстарт за Иван и Андрей. Попиляха ново им шоу
Next: Почина дъщерята на Петър Слабаков

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.