Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Прокуратурата за списъка на МВР: Разследваме ги, това е атака срещу съдебната власт
  • Без категория

Прокуратурата за списъка на МВР: Разследваме ги, това е атака срещу съдебната власт

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
prorakrua

Случаите от списъка на МВР се разследват, назначени са експертизи и други действия, а публикуването е поредната атака на изпълнителната власт към съдебната. Това се посочва в съобщение на държавното обвинение минути след появяването на списъка с преписки, който от вътрешното министрество са изпратили по компетентност на прокуратурата.

„Против интереса на българските граждани е прокуратурата да възприеме подхода, налаган от лица, временно ръководещи институции на изпълнителната власт, за нарушаване устоите на правовата държава“, пишат от прокуратурата.

Ето цялото съобщение:

Конституционните и законови правомощия на Прокуратурата на Република България са уредени в Конституцията, Закона за съдебната власт и НПК. Законодателят е предвидил прокурорът да упражнява контрол за законосъобразното протичане на разследването, така също и неговото ръководство с цел привличане към наказателна отговорност на лица, за които в хода на разследването са събрани достатъчно данни за извършено престъпление. В хода на водена проверка или образувано досъдебно производство прокурорът дава указания на разследващите органи, които имат задължителен характер. В изпълнение на своите правомощия прокурорът взема решение за образуване на наказателно производство на база вътрешно убеждение и преценка с оглед събраните доказателства за извършено престъпно деяние.

Във връзка с изложеното от пресслужбата на вътрешното министерство и цитирането на конкретни досъдебни производства следва да отбележим, че информация по конкретни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общественост едва след получаване на разрешение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на чл. 198 от НПК.

Прокуратурата няма да коментира изброените в т.нар. „справка с данни“, по голяма част от които текат активни действия по разследването, назначени са множество експертизи и други процесуални действия.

Съгласно чл. 15 от Закона за МВР, дейността по разследване на престъпления се осъществява от полицейски органи съгласно установения ред в НПК и без намесата на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, каквато практика се забелязва в последните месеци. Никъде в българското законодателство не е предвидено наблюдаващите прокурори да уведомяват за предприетите действия органите на МВР, още по-малко, вътрешния министър, който няма компетентност по извършването на процесуални действия.

Свидетели сме на поредната едностранна атака от страна на изпълнителната срещу съдебната власт. Прокуратурата няма да позволи да бъде въвлечена в неконструктивен „диалог“, който погазва конституционно заложения принцип за разделение на властите. Против интереса на българските граждани е прокуратурата да възприеме подхода, налаган от лица, временно ръководещи институции на изпълнителната власт, за нарушаване устоите на правовата държава.

И занапред прокуратурата ще следва въведения още през 1991 г. от законодателя принцип за разделение на властите. Неприемлив е опитът на отделни представители на изпълнителната власт да изземват компетенции като неправомерно целят убеждаване на обществото в правилността на действията им, във виновността на отделни граждани и субекти без дори част от тях към момента да са привлечени към наказателна отговорност. В този случай прокуратурата е длъжна да съблюдава за спазване разпоредбите на националното и европейското законодателство, като недопусне политическото ръководство на МВР системно да нарушава презумпцията за невиновност като системно разпространява твърдения, нарушаващи Европейската конвенция за защита правата на човека.

Прокуратурата на Република България за пореден път заявява, че единственият й „враг“ е престъпността и изразява готовността си за активно сътрудничество с всички държавни институции в рамките на своите конституционно регламентирани правомощия в интерес само и единствено на българските граждани.

Continue Reading

Previous: Срам и позор: Кадиров стана за смях с тази тотална издънка, ето къде изловиха чеченския лидер
Next: Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.