Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Анастас Герджиков: Безплатното висше образование ще привлече повече студенти
  • Новини

Проф. Анастас Герджиков: Безплатното висше образование ще привлече повече студенти

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
asdcdsalvdflkvdlkfvdfv.png

Известен наш професор направи експертен коментар на решението за отпадане на студентските такси.

 

Отпадането на таксите за студентите и докторантите държавна поръчка беше изненадващо решение. През последните години обсъждаме няколко проблема на висш образование. В никакъв момент обаче не се споменаваше отпадане на такси. Те бяха въведени безпричинно преди 25 г. и сега пак безпричинно се отменят. Това не е лошо, най-вече за студентите. Проблемът е дали точно там трябваше да отидат тези пари или имаше по-неотложни нужди.

 

Това заяви бившият ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски” Проф. Анастас Герджиков в предаването „Още от деня” по БНТ.

 

„Има по-важни и по-спешни неща. Можеха да се пренасочат към библиотеките, които никога не са получавали държавни или всякакви форми, които не са свързани с обучението на студентите”, предложи той, пише novini.bg.

 

„В последните години бяха намалени местата за студенти, парите бяха пренасочени от броя на студентите към качеството. Тази реформа продължи 7 г., но през последните 3 г. беше занемарена. Сега може повече хора да влязат и да учат”, коментира бившият ректор на СУ.

 

По думите му има поредица от мерки срещу нередности. Той заяви това по повод разкритието, че български университет е издавал дипломи, без студентите да се явяват на изпити. „Нямаме такива сигнали в СУ”, категоричен бе проф. Герджиков.

 

Той поясни, че в СУ има специалности, в които се влиза с шест шестици. Има специалности, в които се влиза много трудно. СУ има Физически факултет, който има най-високо качество на направление и тама са най-малко кандидатите.

 

Няма как човек, който иска да учи Не можем да се вторачваме в незапълнените места, обясни бившият ректор на висшето училище.

 

„Калинките в университетите са друга тема. Те се срещат там, където хората не си вършат работата. Има органи, които ги хващат”, каза той.

„Университетите са много. Това не пречи, пречи, че може да се преподава всичко, дори да не го разбират. Никой не направи реформа, за да се спре това”, не скри неодобрението си от този факт проф. Герджиков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиче с две дипломи и три езика не може да си намери работа
Next: Тъжно: Почина голяма звезда от сериала Клонинг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.