Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Георги Рачев: В понеделник живакът ще падне до минус 26 градуса по високото
  • Новини

Проф. Георги Рачев: В понеделник живакът ще падне до минус 26 градуса по високото

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2023
sahaskdasodkas.png

Голям обрат във времето ни чака следващата седмица. До понеделник ще видим сняг, но с новата седмица идва нош кошмар. Ледените дни. Прогнозата за свиреп сух студ е на топ климатолога проф. Георги Рачев.

Ще наблюдаваме т.нар. ледени дни, в които максималната температура няма да надхвърли нула градуса, коментира за бТВ професорът.

Той допълни, че на 6 февруари на връх Тодорка се очертава минималната температура да бъде -26 градуса, а максималната -14 градуса.

По Южното Черноморие също е много студено, но там не се очаква да има валежи.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„В Плевен ще има сух студ цяла седмица“, заяви климатологът. Проф. Рачев напомни на шофьорите да бъдат внимателни.

Представяме ви прогнозата и на друг синоптик:

„Февруари започва с характерно за януари време. Очаква ни първа вълна захлаждане. Дъждът ще премине в сняг през нощта“, каза синоптикът Петър Янков в студиото на „България сутрин“ .

По думите му в петък, след временно разкъсване на облачността, следобед и през нощта се очакват нови валежи от сняг, а през почивните дни ще се вижда снежна покривка от 5-7 см. Най-много ще бъде в северните райони и Добруджа – до 7 см, а в неделя и в Тракия ще има сняг – 1-2 см.

„Тези циклони, за които се говореше миналата седмица, няма да се осъществят, но след най-студения ден – понеделник, когато температурите ще бъдат между -8 и -5 градуса, през деня се очакват интензивни валежи“, допълни синоптикът в ефира на Bulgaria ON AIR.

Петър Янков уточни, че след студа, който ще се спусне през следващата седмица, ще се затопли вследствие на валежите: „Още в сряда вечерта ще започне това намаление на валежите, но във вторник ще бъдат интензивни в цялата страна.“

Петър Янков предупреди любителите на белите спортове да внимават в закрепването на ските и сноубордовете, тъй като пътищата ще бъдат влажни и заскрежени през почивните дни.

Снегът е най-много в Банско над 1600 м и в Родопите. През следващите дни ще има условия за лавини.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Йорданов от Последната линейка… сам вика спешна помощ, но умира от кръвоизлив
Next: Скръбна вест. Почина един от най-известните и легендарни професори в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.