Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф Рачев: Иде най-студената зима от 100 години насам, това го предвещава
  • Новини

Проф Рачев: Иде най-студената зима от 100 години насам, това го предвещава

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
stdudzimdrachev.jpg

Поне до 13-14 август времето в България ще се запази същото и ще бъде все така горещо с максимални температури около 40 градуса. Това каза климатологът проф. Георги Рачев по bTV.

През цялото време не се очакват валежи.

Само Балканите от цяла Европа поемат новата вълна на жега, идваща от Африка, коментира той. „Времето е единствено и само за море, не виждам какво друго може да се прави“, коментира специалистът.

„Ако съдим по горещниците, зимата ще е най-студената от 100 години“, това каза проф. Рачев, позовавайки се на народното поверие , че след горещо лято идва студена зима. Той обаче уговорката, че миналата година е имало същите предпоставки, но сериозно падане на температурите нямаше.

Климатологът използва случая да подчертае, че лошото време има и добре страни. Зимните и пролетните валежи са напълнили язовир „Камчия“, от който се черпи вода за Черноморието. „Ако не беше валяло, сега там нямаше да имат вода да си измият очите“, каза проф. Рачев.

Още за времето:

Предупреждение за потенциално опасно силно вълнение е издадено за четвъртък в областите Бургас и Добрич, показва картата на опасните явления на сайта на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Преди обяд на повечето места валежите в Северна България ще спрат и облачността ще се разкъса.

Над Западна и Централна България около и след обяд отново ще се развива купесто-дъждовна облачност, ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици. По-значителни ще са в Рило-Родопската област и западната част на Горнотракийската низина. Възможни са и градушки.

В източните райони ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб в Източна България до умерен вятър от север-северозапад.

Максималните температури ще бъдат между 26 и 31 градуса, в София около 25.
Как да се предпазим от мълния: 7 полезни съвета

По Черноморието

По Черноморието ще бъде предимно слънчево. Вятърът постепенно ще отслабва, ще е до умерен и ще се ориентира от север-северозапад. Максималните температури ще са 28-30 градуса.

Температурата на морската вода е 26-27 градуса. Вълнението на морето ще бъде около 3 бала.

Над планините

Над планините облачността ще е значителна, след обяд – купесто-дъждовна. Ще има валежи от дъжд, на много места и гръмотевици. Ще духа до умерен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на 1200 метра ще бъде около 21, на 2000 метра – около 13 градуса.

В петък

В петък над източните райони ще бъде предимно слънчево, с купеста облачност след обяд, но без валежи; ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Над Западна и Централна България облачността ще е по-често значителна, около и след обяд купесто-дъждовна.

На много места там ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици, възможни са и градушки. Максималните температури ще бъдат от 24-26 в западните райони, до 32-33 градуса в източните.

В събота

В събота краткотрайни валежи и гръмотевици ще има на много места из цялата страна, а на отделни места за кратко ще са интензивни. Вятърът ще е слаб, предимно от север-североизток. Температурите и в Източна България ще се понижат, в Западна ще са без съществена промяна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кабинетът Гълъб Донев с ударно вдигане на заплатите! Минималната става
Next: Опозицията в БСП набира ярост, готвят преврат на Нинова след изборите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.