Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев каза защо времето ни наказа така и посочи животоспасяващото правило при буря
  • Новини

Проф. Рачев каза защо времето ни наказа така и посочи животоспасяващото правило при буря

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
rsacascashasvasvv.jpg

Метеорологът професор Георги Рачев, в момента се намира на остров Крит. От там той направи включване, за да обясни защо времето полудя толкова във вторник. Той визира страшните бури, които се разяриха, стотиците мълнии, ударените хора.

„Това, което видяхме беше брутална суперклетка. Тя причини този опустошителен вятър.“, каза Рачев.

Според него това не е много обичайно за този момент, в края на септември. Това, което се случи вчера според него е донякъде феномен.

Той даде и много важен и животоспасяващ съвет какво да правим при такива бури – най-важното правило.

Не изпускай тези оферти:

„Ако до десетина секунди усетите или чуете звуковата вълна, значи бурята е при вас и трябва непременно да се скриете. Ако е повече от 10 секунди самият гръм, значи лека полека бурите отминава или ще ви заобиколи.“

Препоръчва да изчакваме поне десетина минути, за да се убедим, че бурята е отминала, преди да сменим местоположението си.

Когато се намирате в града – в трамвая, тролея или в колата е сравнително безопасно за стоене. Най-много може да пострада контактната мрежа. В никакъв случай обаче не трябва да стоите под дърво!

През следващото денонощие облачността над страната ще е променлива, на изолирани места в планинските райони ще превали дъжд. Ще продължи да духа слаб до умерен вятър от югозапад, съобщиха от НИМХ. Атмосферното налягане е и ще се задържи по-ниско от средното за септември.

Ще е топло за края на септември с минимални температури между 10° и 15°, максимални – между 24° и 29°. В София – минимална температура около 11°, максимална: 23°-24°.

Над Черноморието ще има променлива облачност. Ще продължи да духа до умерен югозападен вятър. Максимални температури – между 23° и 27°. Температурата на морската вода е 16°-20°. Вълнението на морето ще бъде 2 бала.

Над планините ще има променлива, често значителна облачност. На места ще превали краткотрайно. Ще духа силен югозападен вятър. Максимална температура на височина 1200 метра около 11°, на 2000 метра около 18°.

В петък ще бъде предимно слънчево, с разкъсана висока облачност. Сутринта на места в равнинната част от страната – с намалена видимост. Вятърът ще остане от югозапад, слаб, в източните райони до умерен.

Ще се задържи сравнително топло, минималните температури ще са предимно между 12° и 17°, малко по-ниски в котловините в Югозападна България, максималните – между 26° и 31°. В събота все още ще бъде с високи температури, но след обяд от запад облачността ще се увеличи.

До вечерта на места в Западна България ще започнат валежи, които през нощта срещу неделя ще обхванат страната; има повишена вероятност за интензивни явления – локални значителни количества валеж, гръмотевични бури с усилване на вятъра, градушки. С ориентиране на вятъра от северозапад ще започне понижение на температурите

„За съжаление ни очакват още такива бури като тази във вторник. Днес ще прегърмява в западната част на страната и по-специално в софийското поле. Валежите няма да бъдат толкова интензивни и с такива големи количества.

Следващият период с валежи е точно преди изборите, в събота ще премине студен атмосферен фронт със значителни валежи и прегърмявания. Но в неделя ни очаква повече слънце, но ще бъде ветровито“, каза синоптикът Петър Янков за „България сутрин“.

Той обясни, че в събота в планините времето ще бъде много приятно, температурите ще са високи. В населените места температурите ще достигат 30-31 градуса.

А късно през нощта студеният фронт ще настъпи от северозапад. Сутринта в деня на изборите ще има превалявания, ще има разкъсана облачност и ще бъде ветровито“, допълни Янков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Човекът, когото смъртта забрави – вече е на повече от 180 години
Next: Само дни преди изборите Путин удари свирепо безброй българи! Брутално отмъщение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.