Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев предупреди за нови валежи в Карловско и нахлуваща сериозна гореща вълна
  • Новини

Проф. Рачев предупреди за нови валежи в Карловско и нахлуваща сериозна гореща вълна

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
valvavajevjasiv.jpg

„Очакват се валежи в Карлово, където са засегнатите от наводнения села, но не проливни“, каза проф. Георги Рачев в „Тази сутрин“. Според Рачев няма опасност от нови наводнения в района.

„Нашите изследвания показват, че Каравелово и Богдан са пострадали от собствените си дерета, а не толкова от река Стряма. В Слатина и Трилистник са пострадали от тоталното безхаберие на хората“, каза Рачев.

През уикенда в цялата страна ще захладнее и ще превали, като понеделник и вторник също ще останат по-студени.

След краткото захлаждане предстои сериозна гореща вълна.

Не изпускай тези оферти:

Времето днес ще е предимно слънчево с разкъсана висока облачност. След обяд над Северозападна България ще се развива и купеста и купесто-дъждовна облачност и на места там ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици. Ще духа слаб, в Североизточна България – до умерен вятър от юг-югоизток. Максималните температури ще са между 28° и 33°, на места в низините и малко по-високи, в София – около 28°.

В планините ще преобладава слънчево време. След обяд и вечерта главно над Западна Стара планина ще се развие купеста и купесто-дъждовна облачност и на места там ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици. Ще духа до умерен южен, по най-високите части временно силен запад-югозападен вятър. Максималната температура на 1200 метра ще е около 23°, на 2000 метра – около 16°.

По Черноморието ще е предимно слънчево, главно над северните райони с временни увеличения на облачността. Вятърът ще е слаб до умерен от юг-югоизток. Максималните температури ще са между 24° и 27°. Температурата на морската вода е 24-25°. Вълнението на морето ще е 2-3 бала.

В събота, с обръщане на вятъра от северозапад, ще премине атмосферно смущение. От запад на изток ще превали и прегърми, на повече места и с по-интензивни явления – в Северна България. Температурите ще са почти без промяна, но към вечерта вятърът ще се усили и ще започне да нахлува сравнително хладен въздух.

В неделя и понеделник ще има променлива, по-често значителна облачност. Отново ще има валежи, първия ден на малко места, главно в Южна България, през нощта срещу понеделник на повече места из цялата страна, в понеделник – главно в източните райони. Възможни са и гръмотевици. В неделя вятърът временно ще отслабне, в понеделник отново ще се усили.

Започналото понижение на температурите ще продължи и в началото на следващата седмица и ще бъде по-чувствително. Във вторник в източната половина от страната вятърът ще се ориентира от север-североизток. Остава с повишена вероятност за валежи, има условия на отделни места в Източна България временно да са интензивни.

И в сряда ще бъде сравнително хладно за периода, но вероятността за валежи намалява, ще има повече и по-значителни разкъсвания и намаления на облачността, а вятърът ще отслабне, в западната половина от страната и ще стихне. В четвъртък ще бъде предимно слънчево; минималните температури сутринта в повечето места ще са до 10°, през деня ще започне затопляне.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погребват кралица Елизабет II при съпруга й след 10 дни, транспортират я с влак до Лондон
Next: Брутален инцидент на река Дунав преди минути! Има няколко загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.