Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Чирков: Отвара с 10 глави чесън пази от сърдечни проблеми и кръвно
  • Новини

Проф. Чирков: Отвара с 10 глави чесън пази от сърдечни проблеми и кръвно

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
chriqwrqwrksrkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Проблемите със сърцето са широко разпространени в съвремието и все повече хора се оплакват от сходен род заболявания. Стресът, мръсният въздух, некачествената храна, застоялият живот и още ред причини нанасят поражения върху най-важния орган в човешкото тяло, обяснява проф. Александър Чирков.

 

Прочутият кардиохирург предупреждава, че ако не се вземат мерки, съчетани с профилактични прегледи, последиците от тях биха могли да бъдат страшни и даже фатални. Великият в областта на сърдечната хирургия проф. Чирков дава своите два основни съвета, или т. нар. рецепти, за лечение и поддържане на болно сърце, които е необходимо да се спазват ежедневно, за да си гарантираме здраве и дълъг живот. Първият съвет на големия учен е никога, абсолютно никога да не се храним след 18 часа вечерта.

 

„Често пъти пациенти със сърдечни проблеми идват при мен и се оплакват, че имат екстрасистоли, аритмия, прескачане. И се оказва, че не са спазили това наистина важно за здравето им изискване – да не ядат след 18 часа. Тогава винаги в корема се образуват газове. Те повдигат диафрагмата, а тя от своя страна притиска сърцето и става лошо“, обяснява проф. Чирков.

 

Това, което също препоръчва на пациентите, е да си направят една от възможно най-здравословните смеси за сърцето, която да приемат редовно. Тя се прави, като се смесят 10 глави чесън, счукан на каша, заедно със сока от 10 лимона и 1 килограм мед.

Тази смес е необходимо да престои една седмица и чак след това е готова за консумация. Пием от нея веднъж на ден, по четири лъжички – приемаме на малки глътки и бавно, като не забравяме да задържим за малко в устата, преди да глътнем. Количеството от сместа е достатъчно за два месеца прием, а помага и на много болни и възрастни хора, които дори трудно стават и се движат.

 

„Не на последно място бъдете добри и не пропускайте лоши мисли, а още по-малко злоба и завист в ума си. Тъй като мозъкът е сто пъти по-опасен за сърцето, даже от пушенето. Казвам го съвсем откровено и директно, тъй като съм го виждал“, твърди големият проф. Чирков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова каша
Next: Психолозите разкриха за навиците, които не ви спират късмета и не ви дават възможност да забогатеете

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.