Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко: Мощен взрив разтърси Чикаго! Рухна цяла сграда, има много ранени и затрупани
  • Новини

Пряко: Мощен взрив разтърси Чикаго! Рухна цяла сграда, има много ранени и затрупани

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
chaicaoscoasoc.jpg

Сграда се срути във вторник сутринта в западната част на Чикаго, пише bg-voice.com.

Жители от близкия булевард „Norhth Central Avenue“ разказват, че са чули силна експлозия преди това.

Към мястото веднага са се насочили няколко пожарни коли и линейки.

До момента се потвърждава за поне шестима ранени. Спасителите пък издирват затрупани хора.

Не изпускай тези оферти:

Свидетели разказват, че поне 10 линейки са били на мястото, пристигат и други.

Властите са евакуирали съседната сграда, а от пожарната служба апелират за помощ при издирването на затрупаните.

От полицията съобщиха в Twitter, че наистина е имало експлозия. Все още обаче не е ясна причината за нея.


Още новини от България:

Здравният министър Асен Меджидиев пристигна в Перник, за да се срещне с нападнатата от пациент медицинска сестра. Случаят е от понеделник следобед. Медицинската сестра е нападната от пациента, докато се опитвала да зашие раните му.

„Жената е изключително стресирана, има частичен хоризонтален нистагъм. Но психическата травма е много тежка”, заяви пред журналисти д-р Меджидиев.

По думите му нападнатата сестра няма и грам вина за случилото се.

„Доколкото знам е посрещнала пациента и той я е нападнал без причина. Знам, че е бил в нетрезво състояние”, каза Меджидиев.

Той увери, че се взимат мерки срещу нападенията над медици и вече има петима осъдени по подобни случаи.

„Още утре ще се срещна с вътрешния и правосъдния министър, ще искам да му бъде потърсена отговорност на този човек максимално бързо”, заяви Меджидиев.


Още криминални:

Състоянието на тримата настанени в „Пирогов“ след катастрофата с автобус в София е добро и те са изписани съобщиха от спешната болница, цитирани от БНТ.

И двете жени и детето вече са освободени. Шофьорът, който е най-тежко пострадал и със съмнение за инфаркт и още трима от пътниците в автобуса остават в болница „Света Анна“, но без опасност за живота.

Очевидец на ада с автобус на градския транспорт в София описа подробно какво е станало ВИДЕО

По-късно стана ясно, че не се потвърждават съмненията за инфаркт на шофьора на автобуса. Това съобщиха от болница „Св. Анна“, където по-рано беше приет 60-годишният шофьор, цитирани от БТА.

Не са установени и увреждания в мозъка му.

По-късно Борислав Попов от Столичния автотранспорт съобщи, че всички пострадали вече са изписани от болница, включително и шофьорът.

Той е бил освободен за домашно лечение късно снощи. Все още не е дал обяснение за инцидента.

„Бил е отпуск до 1 септември, след това е получил необходимите му почивки както му се полага“, съобщи още Попов.

При инцидента пострадаха 8 души, единият е отказал да бъде хоспитализиран.

Припомняме, че както БЛИЦ първо писа катастрофа с автобус на градския транспорт стана вчера в столичния квартал „Младост 2“, до блок 205, на метри от спирката, на която, за щастие, към момента на инцидента не е имало чакащи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва ли края на човечеството? Путин обяви, че е готов да натисне копчето!
Next: Баба от Монтанско село би с бастун крадец, свил ракията ѝ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.