Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
  • Новини

Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

„Кризата между Русия и Украйна създава заплаха за сигурността на цяла Европа, това е криза с глобални измерения, там диалогът се води на високо ниво между САЩ и Русия, НАТО- Русия, Европа-Русия, България е част от усилията за намаляване на напрежението“.

Това заяви президентът Румен Радев, цитиран от БГНЕС.

„Всички трябва да работим така, че да се избегне военно решаване на тази криза. Може да се търси решение по дипломатически път и тук са впрегнати всички усили, добави Радев. Най-голямата заплаха за нашата национална сигурност е неглижирането на въоръжените ни сили“.

„Трябва да не се сещаме за проблемите на армията от криза до криза и от катастрофа до катастрофа. Ангажиментите на държавното ръководство трябва да са постоянни и целенасочени, а не да се изчерпват с еднократни актове по придобиване на нова техника и въоръжение“, добави Радев.

„Декларацията на правителството, че сигурността ще се гради върху конституционните задължения на армията трябва да се подплати с ясни ангажименти, виждания и подкрепа как точно ние ще развиваме въоръжените ни сили“, посочи президентът.

„В НАТО има ясен процес по планиране. България е предоставила и предприела гъвкав и отворен подход. За тази батальонна бойна група се говори много, но не много хора знаят за задачите на тази група. Тя не може да реши проблемите на нашата сигурност, но изграждането й е важно, защото то означава, че можем да работим заедно с нашите съюзници, да запълваме дефицитите, които имаме през годините по дадени решения“, подчерта Радев.

„По този начин заедно трябва да демонстрираме, че можем да отговорим на всяка криза. Най-голямата гаранция за нашата сигурност е да развиваме нашите въоръжени сили и съвместимостта с нашите партньори“, смята Радев.

Той коментира развитието на българската армия, като благодари на всички военнослужещи за извършеното през годината.

„Проблемите продължават, хората работят при изключително напрежение, за да компенсират липсата на ресурси, старата техника, все още проблеми има с липсата на достатъчно личен състав. Продължаваме да имаме много незаети места. Въпреки това, успехите са налице, продължава участието в редица учения, продължава изграждането на нови бойни способности с поддържането на старите“, отбеляза президентът.

За доставките на новите изтребители Ф-16 от САЩ, Радев посочи, че по въпроса може да каже повече министърът на отбраната, но има информация, че ще има закъснение.

Ще поддържаме „Кугър“ с помощ от НАТО

„За това дали ще закъснеят доставките на новите изтребители, може да зададете въпроса към Борисов и неговото правителство, когато те сключваха договора, при какви условия беше сключен той“, каза Радев.

Министърът на отбраната Стефан Янев потвърди, че доставката на първите самолети Ф-16 може да закъснее. Все още обаче няма конкретен срок, тъй като това е въпрос на преговори.

ГЕРБ обвини Радев в тайна процедура по купуването на F-16, МО отговори

„Договорът е правителство – правителство. В този смисъл трябва да проведем разговори със САЩ като стратегически партньор и да уточним какво точно се случва, ако не дойдат навреме”, подчерта военният министърът. И посочи, че разговорите предстоят.

„Това е изключително тревожно за нашите въоръжени сили. Поставя на изпитание личния състав. Има рискове България да загуби въздушен суверенитет, рискове България да загуби възможността да охранява сама своето въздушно пространство, което е въздушно пространство на НАТО“, уточни още Радев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго
Next: Kaшляx мeceци нapeд, дoĸaтo нe мe чy eднa пpиятeлĸa лeĸapĸa и нe ми дaдe тaзи бaбинa peцeптa: Cпpяx тoчнo зa 2 дни

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.